Държава във властта на чалгата

Антон КУТЕВ

Интересни и изключително важни ми се струват промените, които настъпват в обществената среда под влиянието на съвременните медии. Влиянието на медиите сега не е същото, каквото беше преди десет години. Натрупванията на разнообразни медийни въздействия доведоха до качествено нова среда. Бих определил тази промяна като фрагментиране на възприятието. Сега вече медийните послания не вървят просто през телевизора или с традиционния сутрешен вестник. Сега те ни атакуват ежеминутно, през есемесите на информационните агенции или през мобилния интернет на телефона ни. Фейсбук днес играе по-голяма роля за нашата информираност, от който и да е ежедневник. Днес информацията идва подбрана и тематично подредена, което просто изключва от нашето внимание онова, което не ни касае пряко или ни натоварва и съответно отблъсква. Както се казваше в една реклама - получаваме само съобщенията, които харесваме. Масовият потребител на информация трудно може да селектира в огромния информационен поток обществено важното съдържание, в резултат на което става лесна

жертва на "интересното"

Така нашето възприятие за света се фрагментира и ние губим възможността да следим процеси, като в съзнанието ни остават предимно заглавията, без тяхното съдържание. Отделни изречения придобиват масова популярност, без да носят информацията, която е предизвикала тяхната поява. Намираме се в ситуацията на хора, които избират съпругата си не по външен вид или характер, за които нищо не знаем, а само по името и зодиакалния й знак. Аз по тези данни не бих оженил сина си.
Тези процеси имат своето въздействие и върху политическия живот. На практика днес, за добро или за лошо, основният вододел в политическия живот не е между ляво и дясно. Основното политическо противопоставяне днес е между една обикновено центристка, рационална политическа сила, лява или дясна в различните европейски държави, и друга политическа сила, популистка, маргинална и обикновено националистическа. Забележете, че това е закономерност, констатирана не само в България, а в огромното мнозинство европейски държави, включително Австрия, Холандия и др. Т.е. основният политически вододел днес е не между ляво и дясно, а между реална политика и популизъм. Формата в днешната политика надделява над съдържанието.

Мускулестият чар на ББ

измества цялата история на философията от Конфуций до Сартър. Това за българския политически живот означава, че от едната страна на политическото пространство стоят "Атака", РЗС и ГЕРБ, а от другата - от страната на реалната политика, стоят БСП, ДПС и не на последно място Синята коалиция. Това, разбира се, не означава, че подценявам основните политически линии на ХХ век. Лявото и дясното съществуват и тяхното значение за живота на гражданите е основополагащо. Аз не бих се включил в хора на рационалистите, които твърдят, че делението ляво-дясно е отживелица. Проблемът днес е, че и левите, и десните политици са рационални. Че техните послания са сложни и трудно съобщими, защото осъзнаването на политическите процеси изисква интелектуално съпротивление, което средата не е склонна да положи. Така ние продължаваме да отстояваме своите леви позиции, но вече имаме едно предварително условие - да ни чуят. За да съобщим на българите недостатъците на пенсионната система, трябва да го направим с кратки, ясни и образни съобщения, изпратени през серия политически събития.
За политиката на БСП днес това означава пренасочване и правилно центриране на посланията. Първо, защото за нас е важно в противопоставянето ляво-дясно ние да имаме водещата роля. Ако една центристка сила ще бъде основният опонент на популизма, то нашата задача е това да бъде лявоцентристка сила. Възможно ли е това да е БСП? Според мен - да, защото, така или иначе, сме най-голямата политическа сила и напълно безспорно сме най-ярката и последователна опозиционна партия в рамките на този парламент. От друга страна, ние все още имаме подкрепата само на една трета от гласоподавателите, което поставя тази наша роля под сериозен риск. Нашата последователна работа следва да бъде насочена към разширяването на нашето влияние не само на ляво, но и преди всичко към центъра. От друга страна, това означава промяна в начина на говорене. Защото, без да се отказваме от нашата експертност, която именно ни прави сериозна и непопулистка политическа сила, ние трябва да опростим и улесним достъпа на масовия потребител до нашите послания.
Чалгизирането на политическото пространство е феномен, който не идва с ББ и няма да си тръгне с него. Това е процес, продиктуван от проследените по-горе промени в медийната среда не само в България, но и в цяла Европа. Вече не можем да си позволим да изискваме от нашия избирател постоянство в проумяването на бистрите ни мисли или особена настоятелност в тяхното умело пресъздаване. Точно напротив, трябва да се научим да предаваме посланията си с подходящите метафори, с образи и картинки, въпреки ясното съзнание, че това неминуемо ще опрости съобщението ни. Би нарушило неговата точност и изчерпателност. Така пицата на Дянков успешно се конкурира с геврека на Курумбашев, когато говорим за толкова сложна тематика като бюджета на държавата. Днес обаче се случва само това, което е

показано по новините

Другото го има във фейсбук. А ако го няма и там - то просто не се е случило.
Има и още един важен извод от промените в медийната среда, който ние би трябвало да си направим. И той касае кандидатурите ни на следващите избори. Защото ако основното противопоставяне на изборите ще бъде между популизма и реалната политика (теза, в която аз истински вярвам), то на нас ни трябват кандидатури, които на балотажа да са в състояние да обединят трезво мислещите хора. Което означава, че тези кандидатури трябва да са приемливи и за леви, и за десни. Иначе ще дадем път на популизъм и национализъм, които ще ни върнат дълбоко в блатото на прехода. Така ярко оцветени политически хора като мен естествено остават някак извън избираемата зона в едни мажоритарни избори. Но трябва да си даваме сметка, че задачата, която решаваме, е спасяване на държавата от властта на чалгата. Така че очевидно на мястото на фолк певиците и партийните политици ще трябва да изберем експертите.