Петър Велчев:
Държавата е в дълг към военноинвалидите
Издирваме отнети наши имоти, искаме да си върнем и жезъла, казва председателят на Съюза на военноинвалидите, младши лейтенант от резерва
/ брой: 148
Таня Йовева
Петър Велчев е неуморим деец, посветен изцяло на проблемите на хората с увреждания. От 6 години е избран за председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, а преди това дълги години е работил в Българска асоциация "ДИАБЕТ" като секретар. Бил е и главен специалист в дирекция "Социална политика" към Министерство на отбраната.
На 28 юни 2011 г. бе честването на 21-годишнината от възстановяването на съюза. Петър Велчев, въпреки трудното време, успя да направи едно малко тържество за военноинвалидите, да разсее проблемите им, като покани Ансамбъла за песни на Българската армия и създаде изключително добро настроение у хората.
- Г-н Велчев, вие сте председател на този съюз от 6 години. Какво успяхте да постигнете за доброто на българските граждани, пострадали във войните с участието на България, в мироопазващи мисии, във военната служба?
- Тези хора заслужават уважението и признанието не само на държавните институции, но и на целия български народ. Затова ръководството на съюза с увереност продължава своята хуманна работа за осигуряване на нормални условия за живот на пострадалите. Вече 21 години отстояваме това, което нашите предшественици са постигнали още от 1913 г., откогато е създадено първото дружество на военноинвалидите. Тази година според мен е била фатална, защото след това дружеството е имало много проблеми. Ние сме длъжни да се опитаме да съхраним това, което имаме, и да го запазим за бъдещите поколения.
През тези години създадохме Закон за военноинвалидите и военнопострадалите, който беше готов за 90-годишнината на организацията. Преди известно време излезе решение на правителството за определяне на Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите. Неговата цел е да създава и провежда политика по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите. Всяка година той ще отчита дейността си пред Министерския съвет, а това е гаранция за възможностите, които ще се създават за нормален живот за пострадалите от войните. Защото трябва да отдадем нужното признание на пострадалите.
- През годините съюзът е натрупал много имоти. Колко от тях успяхте да възстановите?
- През тези години успяхме да възстановим само част от тях. Това се оказа изключително трудно. Имахме един имот в центъра на Кюстендил, който Министерството на отбраната е продало миналата година и сега ни се налага да водим дело, за да си го върнем. Той е на стойност над 150 000 лв.
- Какво ви предстои?
- Предстои да направим предложение за промени в законодателството. Ние непрекъснато се борим, за да се случват добри неща на хората, свързани с улесняване на техния живот.
Съюзните ни членове в момента са 7300. От тях 3800 са близките на пострадалите. Пенсиите на хората са малки. А младите хора трудно могат да си намерят работа на пазара на труда. Искаме в бъдеще и у нас да се възстанови отдел "Социална политика" към Министерството на отбраната, който да може да се грижи по-добре за пострадалите във войните.
Напоследък нашата инициатива е свързана с възстановяването на наборната довоенна служба. Както всички знаем, държавността се определя от здравата спойка между семейството, религията, армията, образованието, а в момента те са в крайно тежко положение.
- Коя е вашата гордост?
- Като всяка институция ние се гордеем със своя герб и със своя химн, които са на върха на военната слава. Имали сме и жезъл, но за съжаление през 1951 г. той е отнет и предаден в някой от музеите и сега го издирваме. Искаме да разберем как е изглеждал, за да си го възстановим.
Желанието ми е все повече хора да получават заслужено доверие за своята работа и заедно всички да продължаваме да се борим за доброто име на Съюза на военноинвалидите и за осигуряването на нормални условия за живот на пострадалите.