Датата

1873 - В ГОРНА ОРЯХОВИЦА СЕ РАЖДА НИКОЛА ПЕТРОВ, ЛЕГЕНДАРЕН СЪСТЕЗАТЕЛ ПО БОРБА (УМИРА 1925 Г.). 25-годишен печели титлата "Шампион на Америка" в Ню Йорк. Година по-късно става европейски шампион по класическа борба във Виена. През 1900 г. става световен шампион, обявен е за "Най-силния човек на XIX в." Носител на копринена лента с горния надпис, значка на Почетния легион и награда от 30 хил. франка. През 1909 г. е избран за почетен член на горнооряховското гимнастическо дружество "Юнак", на което подарява собствените си гимнастически уреди. В негова чест от 1963 г. се провежда международен турнир по класическа борба.

1885 - УМИРА ДИМИТЪР ГОРОВ, ТЪРГОВЕЦ И ДЕЕЦ НА РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЯ (Р. 1840 Г.). Със свои средства подпомага организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), финансира издаването на "Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова" (1875) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1977).

1915 - РАЖДА СЕ ЕДИТ ПИАФ, ФРЕНСКА ПЕВИЦА И АКТРИСА (УМИРА 1963 Г.). Рожденото й име е Едит Джована Гасион. До 1935 г. нейна публика са минувачите от улиците на парижките предградия. Там я открива Луи Льопле, който я наема за програмата си в кабаре "Жернис". Той й измисля и псевдонима Пиаф (Врабче). Записва първата си песен през 1936 г. ("Чужденецът"). През следващите години се превръща в най-ярката звезда на френския шансон. Нейни открития са Ив Монтан, Шарл Азнавур и др. Участва в осем филма, съавтор е на много от песните, които изпълнява. След смъртта й в Париж е уреден музей "Едит Пиаф".

1974 - ЗАПОЧВА ПРОДАЖБАТА НА ПЪРВИЯ ПЕРСОНАЛЕН КОМПЮТЪР. "Алтаир 8800" е създаден от американеца Хенри Едуард Робъртс. Машината разполага с 256 байта памет и панел с превключватели вместо клавиатура. Компютърът се купува чрез поръчка по пощата. "Алтаир" запалва искрата, породила микрокомпютърната революция през следващите няколко години.

1996 - УМИРА МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ, ИТАЛИАНСКИ АКТЬОР (Р. 1924 Г.). Известен е не само като един от най-добрите актьори на Италия, но и като ухажор на красивите жени, любител на хубавите ястия и страстен пушач. През Втората световна война е пратен в хитлеристки концентрационен лагер, но успява да избяга и да се скрие във Венеция. За киното го открива италианският режисьор Лукино Висконти. Сред по-известните ленти на Мастрояни са "Развод по италиански", "Осем и половина", "Очи чорние" и др.