Дела трябват, а не думи

Заглавието е взето назаем от тефтерчето на Васил Левски, защото през юли е роден Апостола на свободата. Добре, че тази година чествахме рождението му, защото, забързани в предсрочни и редовни избори, обикновено отбелязваме предимно обесването му...

Дела трябват, а не думи... Сега си припомнете горещите обещания на партии, коалиции, съюзи, партийни лидери и обикновени кандидати за народни представители, участвали в състезанието за 46-ия парламент. Напълниха ни пак ушите с имена на експерти, с нови модели за какво ли не, с предложения за данъчни облекчения, подоходно облагане, преизчисляване на пенсии, път към нови достойни доходи в европейска България...

От екрана кандидати за парламентарна слава дори прекалиха с обилни обещания за нова икономика, за ново здравеопазване, по-добро образование, национални приоритети и ценности за добруването на българина. Отново ще отглеждаме родни плодове и зеленчуци, отново ще радваме експорта с български стоки, домати, краставици, чушки и... тикви!

Малкият и средният бизнес ще помогнат да дойде и средната класа у нас някой ден!

Ще се оживят пазарите, а селските райони ще върнат старата си слава. Обществените поръчки ще бъдат под окото на избирателя и няма да се хвърлят милиарди безотчетно, а джипката на новия премиер ще има платена винетка и застраховка "Гражданска отговорност"...

Магистралите ще бъдат наистина качествени, а пътищата - европейски. Пълна прозрачност в политиката ще освежи гражданското ни общество, след като някои бивши първи хора станат гражданина Борисов, гражданина Гешев, гражданина Пеевски и т.н. 

Купуването и продаването на гласове, корпоративният вот ще останат в миналото.

Дела трябват, а не думи, но и думите, освен че отлитат, се помнят... Ще се сменят механизмите и социалният модел, ще има промяна, а не подмяна, законотворчеството и суверенът ще бъдат взаимообвързани, а не разминаващи се. Ще се смени статуквото, ще се смени доверието, ще дойдат нови управленци и нови кадри за политиката... 

И никой, забележете, не обеща нови калинки и нови мисирки, никой не се похвали с бъдеща шуробаджанащина, с "Хасковгейт", със "Суджукгейт", с "Апартаментгейт", с нови чекмеджета и златни кюлчета и пачки в евро за еврозоната...

Чак да не повярваш! Всички тези думи не са от днес, не са и от вчера. Вече над тридесет години ги чуваме от екрана, виждаме ги по листовките, плакатите, брошурите и билбордовете. Явно, едни хора кандидатстват, а съвсем други влизат в Народното събрание. И след думите делата ги няма. А България продължава да е сред най-бедните, водим по смъртност и нещастие във всякакви класации, не е твърдо дори мястото ни по свобода на словото и медиите - ту е 111-о, ту е 112-о...

Очевидно е, че желание има, но няма воля. Явно, амнезията ни помага отново да изберем почти същите, които вероятно пак няма да се съобразят с обещаното от други политици под прикритие. А думите на великия българин Васил Левски остават в тефтерчето му. Дела трябват, а не думи! И после "Народе" с четири въпросителни...