Децата станаха баби

Сагата "Национална детска болница" има ново продължение. Този път - нещо, свързано с офертите. Но има ли значение? Още в средата на 70-те години на ХХ в. някой е прозрял, че България има нужда от съвременна национална високоспециализирана детска болница. Както е навсякъде по света. Първата й копка е от 1978 г. Тогавашните 10-годишни днес може и внуци да имат, но и тези внуци са лекувани в сградите на бабите и дядовците си.  

Ще има ли детска болница, или няма да има? Това е въпросът. И той ще стои със страшна сила, докато педиатрите и детските сестри се броят на пръсти, а възрастта им клони към пенсионната. От статистиката излиза, че на 1 педиатър се падат по 760 малки пациенти. Детските хирурзи в страната нямат и 30. За детски анестезиолози не говорим. Има специфични заболявания, за които България разполага с един единствен детски лекар. И да има след повече от 42 години детска болница, кой ще работи в нея? Защото не сградата, а специалистите правят болница.

Докато държавата и касата повече от 20 години се помайват по пестенето на пари, докторите и най-вече сестрите вместо дестинацията "педиатрия" предпочетоха дестинацията "Терминал 2". В това време закриха детското отделение в болницата в Нови пазар, през 2010 г. - във Велики Преслав, мине се не мине време пред закриване са детските в Сандански, Смолян, Перник, Враца и къде ли не. Основно заради липса на кадри, което не дава възможност на болницата да работи по педиатрични клинични пътеки. И омагьосаният кръг се завърта. 

А децата продължават да се разболяват не по правилата на клиничните пътеки.  

Днес цените на педиатричните пътеки са увеличени. Но има ли кой да работи по тях? Да, променят условията за специализация на лекарите. Но каква е гаранцията, че ще има кандидати за педиатри? И кой ще създава детски сестри и ще им покаже поне една причина, за да работят в населеното място Х?