ДЕЯНИЯ МЕТОДИЕВИ

Илия Пехливанов

Когато солунските братя Кирил и Методий пристигат заедно със свои ученици във Велика Моравия като византийски мисионери при княз Ростислав по негова молба, те съставят изповедна молитва за целите на славянското богослужение. Скоро след това този славянски образец е преведен на старонемски език.
През същия този ІХ век немската църква отменя строгото изискване всички проповеди да се произнасят единствено на латински език. За първи път вярващите християни, които скоро са приели човеколюбивата Христова вяра, получават възможност да търсят упование на своя роден немски език с изповедта си в неделната литургия.
Оказва се, че тази изповедна молитва всъщност е дословен превод от старобългарски. Нейните слова са били произнасяни и под сводовете на черквите във Велики Преслав в присъствието на книжовници от Симеоновата школа.
Горното става известно в резултат на дългогодишни проучвания на слависти от различни страни - най-вече на българския изследовател на европейската старина от Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Боян Джонов, работил в сътрудничество с учени от Германия и Швейцария.
Те откриват съвпадения с молитва от Синайския требник - един от най-старите книжовни паметници, писан на глаголица върху пергамент, който представя най-архаичния тип на славянската богослужебна книжнина и включва обреди, молитви и други текстове, близки със сходни текстове от други глаголически ръкописи, достигнали до нас.
Преписи от тази молитва са намерени в манастира "Обералтайх" в Бавария в един кодекс с молитви, посветени на крал Лудвиг Немски (828-876), а също и в манастира "Сан Емерам". И двата преписа са от втората половина на тХ век. Сан Емерамската молитва се нарича още "Баварска изповед". Препис от нейната изповедна част е открит в манастира "Сан Фльори" в Средна Франция. Друг неин препис произхожда от старинния манастир на о-в Райхенау в Боденското езеро.
Подобно "белязани атоми" най-старите преписи на тази молитва документират пътя на Моравския архиепископ Методий и неколцината негови ученици след произнесената над тях присъда по време на процеса в Регенсбург през 870 г.
В кондиките на манастирите Райхенау и Алтайх в Немско, френските Сант Фльори и Люксьой са запазени имената на св. Методий и неговите придружители Игнатий, Лео (Лъв), Лазар и Симеон, изписани с гръцки и латински букви. Сред тях е автентичният подпис на самия Методий, вероятно изписан с неговата ръка, без указание на църковния му сан.
Това сочи, че св. Методий е освободен от заточение през май 873 г. благодарение на застъпничеството от страна на папа Николай І. На път за Велика Моравия, обаче, той не минава  отново през Швабско, а заобикаля през Северна Франция. Монаси от посетените тогава манастири правят преписи от изповедната молитва, предоставяйки убежище на преследваните Кирило-Методиеви ученици.
Когато Климент, Наум, Сава  и Ангеларий пристигат в Плиска, призовани от българския княз Борис І, те донасят със себе си, наред с други начални творби на славянската книжнина, и изповедната молитва от Синайския требник. Още в края на ІХ век тя е включена на старобългарски език в богослужебната практика на новосъздадената българска християнска църква.
В Шумен през 1978 г. бе свикан международен симпозиум за Йоан Екзарх - виден представител на Преславската книжовна школа. В програмата влизаше посещение по местата, където има останки от школата. Проф. Рудолф Айцетмюлер, който десетилетия наред изследваше старобългарското книжовно наследство, като издаде в седем тома знаменития "Шестоднев", за пръв път попадаше върху руините на древните скриптории. Чух с ушите си неговите думи, произнесени тогава на самото място:
"Щом до нашия ХХ век са запазени такива веществени следи от Преславската школа, то ние можем да предполагаме, че в нея са били създадени десет пъти повече книги, отколкото ние познаваме днес".
Тази оценка принадлежи на един от най-заслужилите съвременни учени слависти. В същото време професионалната гимназия за изучаване на чужди езици "Св. Методий" в София с директор Мария Попова предлага да бъде поета инициатива върху стените на манастира на о-в Райхенау да се постави паметна плоча на български и на немски език като свидетелство за пребиваването на Моравския архиепископ Методий с негови ученици тук през 870-873 г.
Очакват се родолюбиви дарители за осъществяване на тази идея - ценен знак за българския принос в европейското културно наследство.


Автограф на Методий от Лист на побратимените монаси в манастира на о-в Райхенау в Боденското езеро (ІХ в.)

Манастирът на остров Райхенау


Манастирите, в които е пребивавал Методий по време на неговото заточение