Долу Ньой! Долу Версай!

Прочетох в ДУМА заглавието "Долу Ньой!" И Ньойщината в Европейския "равноправен" съюз, създаден да разпределя пари: за едните, "по-равните" - почти всичко, а за другите като нас - каквото остане. И в допълнение - под одобрителните му погледи вече 30 години съсипваме икономиката и националните си интереси. Поздравления, ДУМА, за този текст! (https://duma.bg/dolu-noy!-n216921)

Унгарците, които бяха санкционирани дори повече от нас след края на Първата световна война, понесоха неописуеми щети и през Втората световна, днес не само възстановиха икономиката и социалните си дейности, но са на първо/второ място по усвояване на еврофондове. А в памет на националната трагедия от Трианон (техния Ньой), отнел 72% от историческите им земи, откъснал от Родината-майка близо 4 милиона унгарци, изграждат до парламента Мемориал, който бе открит на 20 август, денят на Св. Ищван - краля-покръстител на маджарите. Мемориалът представлява 100-метрова П-образна гранитна рампа с ширина 4 метра, от двете страни на която са издълбани имената на 12 000 селища, откъснати от Отечеството. Раздробеният гранитен блок в края на рампата, символизира разпарчетосаната Унгария, а в основата му пламти вечният огън. Нека попитаме: къде е мемориалът на Българската национална трагедия от Ньойския диктат? 

През ноември 2019 г., когато се навършиха 100 години от този - сътворен от предците на днешните ни евросъюзници варварски антибългарски акт, тук-там в медиите се появиха възпоменателни текстове, наричайки го при това "договор". Правната теория, а и справочните издания, определят понятието "договор" като "споразумение между две или повече страни, с което се установяват, определят или прекратяват определени права и задължения". За да е легитимен, договорът трябва да е сключен между равнопоставени субекти, които се договарят за постигането на взаимно изгодни условия. В правото на ЕС например съществува Регламент (ЕО)2006/2004 (транспониран и в нашия Закон за защита на потребителите), който разписва като недействителна и нищожна всяка уговорка или клауза в договор, изключваща или ограничаваща правата на потребителите. Договор, който съдържа неравноправни клаузи, несъмнено сключен под натиска на по-силната икономически, политически и т.н. страна, наложен против волята на по-слабата страна, при определени нововъзникнали благоприятни обстоятелства, може да бъде дерогиран. 

Точно такъв неравноправен акт, наложен против волята на българската страна, е Ньойският договор. В действителност това е диктат. Диктатът на по-силния! Българската делегация за сключване на мирния договор е арестувана в "Шато дьо Мадрид" в парижкото предградие Ньой сен Сюр. Отвън пази стража. Напълно изолирана, тя не е допусната до преговорите. Дори на Джеймс Баучер не позволяват да влезе във връзка с българския министър-председател. Поднасят й тесте хартии, което безапелационно да приеме, без дори да може да го прочете. В гнева си, премиерът Александър Стамболийски чупи перодръжката, с която е принуден да подпише този злокобен за българската нация акт.

Научавайки за непосилните условия, които във Версай силово се налагат над победените държави, френският маршал Фердинанд Фош възкликва: "Това не е мир, а 20-годишно примирие". И се оказва безупречно прав. Защото именно Версайският диктат програмира избухването на Втората световна война. След като е първопричина за толкова мащабни злини, покрусили всички европейски народи, не е ли редно Версайският диктат да бъде обявен за недействителен и нищожен - както Мюнхенският диктат на Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие? Още повече, че подписите на три от страните членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Китай и Руската федерация, не стоят под хартията, наречена Версайски мирен договор. 

Няма договор! Има диктат! Днес има смисъл да се върнем към този въпрос. Особено, като се има предвид, че България се превърна в най-бедната страна в ЕС, с разгромена икономика, образование, здравеопазване, социална и национална защита - под безучастните погледи на днешните ни партньори. Същите, които през 1919 г. наложиха на страната ни непосилни репарации. Прогласяването на Версайския диктат за недействителен и нищожен ще създаде правна възможност за възмездяване на несправедливо наложените ни репарации. 

За постигане на такъв обрат обаче, необходимо е на първо място да имаме единение на обществото, като предпоставка за създаване на национално отговорно управление с грамотна дипломация. Управление, което да напомни на западните ни партньори, че в продължение на векове България опази Европа от ислямското нашествие и заслужава поклон и уважение, а не команди от "началниците". Време е обществото ни - изкуствено разяждано и разделяно от външни фактори, вкупом да се произнесе: Долу Ньой! Долу Версай!