Драгомир Симеонов: Еднакво са ми ценни и библиотеката, и скалата

Вероятно малцина знаят, че преди да стане известен като един от най-топлите, ведри и разпознаваеми гласове на Дарик радио, журналистът ДРАГОМИР СИМЕОНОВ дълго време си е вадил хляба като карикатурист. Рисувал е шаржове за рождени дни, сватби и най-вече за приятели и познати. Но постепенно афинитетът към изкуството отстъпва пред тръпката да е пред микрофона. Познат е и като водещ на телевизионни предавания ("Полет над нощта" по БНТ, "Преди обед" по bTV, "Всяка неделя" и "Дом за всеки" по Нова ТВ и т.н.). По покана на National Geographic става лице на популярната поредица Explore Bulgaria. След като представи любопитни и малко известни факти за София, а по-късно и за столичния битак, се впусна в обиколка, преоткриваща по необичаен начин и Пловдив.

"Ако не бях журналист, щях да съм откривател"

"Социалните мрежи не са кой знае какво отражение на живота ни"

"Готов съм да разговарям с всеки"

"Спорът не трябва да води до крайности"

- Какво отвъд стереотипите успяхте да откриете в Града под тепетата, Драго?

- Голяма част от нещата, които се показват в поредицата "Explore Bulgaria: Пловдив", не са лесни, не са достъпни за виждане, така че открих тях. Разбрах, да кажем, как са изглеждали баните в някои от къщите в Стария град. Научих различни архитектурни подробности. Всички тези неща човек може да ги види при желание, дори да е външен за Пловдив. Аз открих най-вече, че той продължава да носи този живец, който всъщност го е съхранил и го е превърнал в най-стария жив град в Европа. И проумях за себе си, че пловдивчаните са хората, които пренасят духа на техния град през годините. Останалото са просто подробности. Никога не съм се съмнявал в това, то е преоткриване в някакъв смисъл.

- А за себе си какво научихте, освен че можете да катерите скала с изкълчен крак?

- Разбрах, че чак толкова лесно не е. И научих, че неслучайно повечето пловдивчани използват царските пътища към Стария град, а не скалите. Освен това изненадах се от многообразието, което Пловдив може да даде за кратко време - за наситена програма. Винаги съм оставял на този град време да се разгърне. Усещал съм го бавен като течащата спокойна Марица. Но Пловдив, емблематичната река и всичко останало може да са и много бързи. Така че динамиката под тепетата често пъти остава скрита от истинските пловдивчани заради феномена айляк. Това беше наистина ново за мен и ще могат да го видят и зрителите (всяка сряда, от 21,30 ч. - бел. ред.).

- Кое ще запомните от снимките на тази поредица?

- Беше страхотно приключение! Когато трябваше да влизам в Стария град през скала, по съвсем различен начин опознах Пловдив. И съм благодарен, че го направих по пътища, които нямаше как да се случат другояче, ако само местни ме бяха разхождали. Като дете едновременно на София и Пловдив мисля, че съвсем на мястото си съм в такъв филм.

- Разбрахте ли защо една от думите, характерна само за Пловдив, е "майна"?

- Държа да кажа, че аз съм си пловдивчанин, майна, открай време. Баща ми е роден под тепетата и най-съкровената част от живота ми, от мен самия, си е в този град - завинаги. И като всеки пловдивчанин имам хиляди и нито една теория за произхода на този израз. За себе си мислех, че "майна" идва от братовчед ми, който ме научи на тази дума. Оказа се, че не е, някой я е казал и на него. После реших, че може да е от наша обща роднина от Пловдив, която всички ние много сме харесвали... Та знам ли откъде идва?! Тоест ние сме заварили и това културно наследство на този град. Би трябвало да се отнасяме и към него с уважение и грижа, както към всичко останало. А също така до го предадем нататък, без да го заменяме с "брат", например.

- Казват, че под тепетата напрежението приключва в пет следобед и започва насладата. Това радване от живеенето като че ли е позабравено в столицата...

- Някои много активно го практикуват и в София. Това е вид житейско изкуство - да се наслаждаваш на всичко, което ти се случва, независимо къде се намираш. В Пловдив времето тече по различен начин и хората като че ли се раждат с това умение или може би то се предава от поколение на поколение...

- Станахте лице на поредицата на National Geographic в епизода за българската столица, а сега се впуснахте в откривателство на една от обявените за европейски културни за тази година. Повече софиянец ли се усещате или пловдивчанин?

- Ако е възможно да се усещам и двете едновременно, това е. Когато снимахме "Explore Bulgaria: София", понеже живея в столицата, ми беше по-лесно, приемах го някак си като временна работа. В епизода за Пловдив, макар че доста време прекарвам в този град и имам дом там, го усещах като по-голяма отговорност. Колкото и странно да звучи, в София приключенският елемент за мен беше някак си по-естествен, докато под тепетата се върнах сякаш в детството си. В тази поредица може би изглеждам по-възрастен от предишната, но всъщност може да видите много по-голямо дете вътре в мен, откривайки любимия си Пловдив.

- Какво друго екстремно ви се случи освен катеренето на скала?

- Харесва ми, че по-голяма част от тези екстремности е скрита. Например бях на покрива на кулата на Сахат тепе, тя е доста висока, няма обезопасяване и не е място, на което човек обикновено седи, но то някак си минава между другото. По същия начин Пловдив предлага и други екстремности - да кажем, каране на лодка, кану на Гребния канал, рафтинг по Марица и още прочее физически натоварвания. Но те са част от хлапашкото изследване. То е балансирано. Еднакво са ми ценни и библиотеката, и скалата.

- Имайки предвид конотацията на "Пловдив 2019", усетихте ли града по-културен?

- Никога не съм го усещал некултурен, нека така да кажа. Откакто си знам Пловдив, за мен той е особено енергийно място. Почувствах го по-динамичен, защото беше свързано с естеството на работата ми. Но го усетих точно толкова културен, какъвто очаквах да го видя. Пак казвам, дължи се изцяло на пловдивчани, за което им благодаря, а и радвам се, че те си ме приемат за един от тях.

- Къде другаде бихте искали да ви се случи подобно приключение?

- Честно казано, след Пловдив не знам кой друг град ще успее да стигне до това специално усещане - и мое вътрешно, и емоционално. Така че към този момент не искам да съм другаде. Ако чисто професионално пътят на изследовател ме отведе на различно място, с удоволствие ще му се отдам и на него. Но сега Пловдив запълва моята нужда от изследване на градове.

- Как виждате зрителя на тази поредица? За кого ще е интересна?

- Мисля, че за всички, тъй като това не е филм, който изисква усилия да бъде гледан. И всеки може да открие каквото иска, колкото и клиширано да звучи. Би могло да бъде просто красива картина на Пловдив за онези, които никога не са го виждали; любопитна среща с хора, които познаваш, ако си местен; или пък просто приятно прекарани в изследване 30 минути. Така е създадена поредицата, че зрители от 3 до 3300 години може да я гледат.

- Мислите ли, че остана нещо, което не успяхте да заснемете, а би било интересно?

- О, със сигурност, много неща. Заснехме шестте епизода в рамките на 10 дни. Но ние и 5 сезона по толкова да направим само за Пловдив, пак ще останат интересни локации, случки, хора... Целта не е да разкажем целия Пловдив, а да накараме самите зрители да открият своя Град под тепетата. И бих се радвал те да допълнят тази картинка на неоткрити и непоказани места.

- Лично вие какви филми гледате?

- Обичам филми, в които главният герой по някаква причина ми е симпатичен, и затова го следвам по местата, където ходи. Така че искрено се надявам хората да гледат поредицата и да се асоциират с мен като герой, не с мен толкова като човек. А пък, ако случайно не съм им симпатичен, Пловдив е достатъчно топъл и красив, за да оправи това впечатление от мен.

- Липсват ли ви малките кина? В големите градове почти всичко вече се прожектира в мола.

- Липсват ми, но мисля, че те се завръщат лека-полека, защото интимността на това кинопреживяване е заложена в нас. Понякога искаме да гледаме филм в голям салон, друг път - в по-уютен. Радвам се, че все още може да се ходи в малки кина и надявам се да има и още.

- Ако не бяхте журналист, като какъв се виждате?

- О, понеже е неограничено полето на фантазията, със сигурност щях да стана нещо като откривател, актьор и бих се занимавал, да кажем, със снимане. Общо взето, бих станал пак журналист, но ще го наричам по друг начин.

- Как гледате на социалните мрежи? Вие сте доста активен в тях.

- Смятам, че това е един канал, който може да се приема като форум или площад, където всеки предлага нещо, някакво съдържание. Разбира се, можеш да го подминеш или да останеш и да го разгледаш, или да се връщаш там всеки ден. Не мисля, че социалните мрежи са кой знае какво отражение на живота ни. Колкото по-несериозно ги приемаме, толкова по-добре би било.

- Пишете във фейсбук с голямо чувство за хумор. Но така или иначе се намират хейтъри. Те ли ви стимулират да сте още по-добронамерен?

- Не разбирам какво значи думата "хейтър". Човек има мнение и когато то не съвпада с нечие, някак си излиза много черен и мразещ, пък ако е като твоето, би трябвало да е някакъв "лавър". Уважавам абсолютно всяко мнение. Склонен съм с всеки да дискутирам каквото реши, стига да не се обижда. Защото спорът не трябва да води до крайности. Така че дали ги наричаме хейтъри или критици, или пък доброжелатели, абсолютно е все едно. Готов съм да разговарям с всеки, което е и смисълът на социалната мрежа.

- Какво място заема телевизията в живота ви?

- Достатъчно често гледам телевизия, самият аз нерядко съм бил на екран. Смятам, че телевизията е много директен канал за разказване на истории, човек трябва да бъде обаче много внимателен какво именно разказва, точно защото е директен канал. Мисля, че това е хубава история, която разказваме.

- Добре изглеждате на екран, но радиото ли остава най-голямата ви любов?

- Бих казал да. Но работата ми в радиото всъщност много се доближава до това, което правя и на екран, просто има и камери. Опитвам се да разкажа някаква история, да бъда максимално себе си, така че хората да не се чудят що за персонаж е този пред тях. Това правя и в радиото, но там мога да си позволя да съм по-неглиже, телевизията изисква една идея повече внимание към външния вид.

- Изглеждате доста ангажиран. Как намирате време за сина си Павел?

- Ами като го правя участник в нещата, с които се занимавам, и следя дали му е интересно. В случай че е, това е чудесно възпитание в работно отношение дори. Ако не му е интересно, оставям време той сам да реши с какво му се занимава и не му преча. Така че не е кой знае колко сложно.

- Ще го стимулирате ли да гледа поредицата за Пловдив?

- О, да, разбира се. Той знае всички истории около това и мисля, че няма нужда от моя стимул, за да я гледа.