Духът на древен Картаген Или Мечта по Картаген

В наши дни няколко са градовете с имена Картагена - един в Испания, Колумбия има два, Чили. Отделно само Картаген се казват 14 града в САЩ. Каква е магията на Картаген?
Името на Картаген идва от финикийското "Карт хадаш" - Нов град. В противовес на близката Утика, която на арабски и иврит значи Стария град. Името се отнася както за древния град в Северна Африка, така и за цивилизацията, развила се в неговата сфера на влияние. (Иначе има още два града с наименование Кард Хадаш - един в Кипър и друг в Испания). Картаген е основан от финикийски заселници и бързо прераства в основна сила по целия северноафрикански средиземноморски бряг. Разположен на стратегическо място, където се кръстосват морските пътища на отсрещната страна на Сиракуза. Пада се на изток от езерото Тунис, което пък е съвсем близо до днешната столица Тунис на едноименната държава. Както твърди римската легенда, бил основан през 814 г. пр.Хр. от финикийци, идващи от Тир и предвождани от Елиса - митичната царица Дидона. Той се превръща в основен конкурент на Римската република. Съперничеството между Рим и Картаген е причина за три поредни войни, останали в историята под името Пунически. Всяка една от тях води до поражение на Картаген. Третата пуническа война завършва със сриването на града до основи през 146 пр.Хр. Над 50 000 картагенци попадат в плен и биват продадени като роби.
Римският Картаген бил построен на старото място при Юлий Цезар от 49-а до 44 г. пр.Хр. Превърнал се във втория по значение град в западната част на Римската империя и център на провинция Африка с население над 500 000 души. Запазва приоритетното си място до мюсюлманското превземане през 698 г., когато бил разрушен за втори път.

Останалите исторически източници за Картаген са твърде оскъдни, имайки предвид, че се разчита главно на гръцки и римски историци. И понеже историята се пише от победителите, то за картагенците се говори с неприязън, а всичко останало е заличено. Ератостен, бидейки глава на Александрийската библиотека, отбелязал, че гърците грешали, като наричали всички негръцки народи варвари, тъй като римляните, както и картагенците, имат конституция. Последната се дискутира и от Аристотел в неговата "Политика". Монархическото устройство прераства в Картагенската република, която била една от най-дълго просъществувалите държави в древното Средиземноморие. Днес Картаген е Място на световното наследство на ЮНЕСКО и отново носи благополучие - този път като туристическа забележителност.

Музеят на хълма Бирса показва точно схемата на античното чудо - градът имал две изкуствени пристанища, които побирали 220-те военни кораба на Картаген. Опасаната с дълга цели 37 км, и дебела крепостна стена кула гледала и към двете пристанища. Картагенците говорели на пунически, разновидност на финикийския - семитски език от канаанската подгрупа. Градът имал обширен некропол, място за религиозни церемонии, пазарен площад, парламент и дори театър и бил разделен на четири еднакви жилищни квартали. В центъра на хълма Бирса се намирала Цитаделата. Като цяло бил един от най-големите градове на прединдустриалната история. Освен търговията били развити до съвършенство занаятите и земеделието. Картаген произвеждал вино, високо ценено в земите на етруските, Гърция и Рим. Износът на плодове, ядки, грозде, фурми и маслини го правел конкурент на Гърция. Картаген отглеждал и коне, подобни на днешните арабски коне. Търговските кораби на Картаген достигали дори Левантинския бряг и спирали във всички големи пристанища на Средиземно море, Британия, Северна Африка и Канарските острови. Корабите можели да побират до 100 тона товар. Търговският флот на Картаген бива сравняван по размер и тонаж с европейските достижения от XVIII век.
Днес обаче на хълма Бирса стоят останките на римския форум, а сред едни от най-известните руини са Баните на Антоний. Има и един останал пунически квартал.

Легендата за Дидона

Основателка на Картаген е митичната царица Дидона, наричана и с името Елиса, дъщеря на финикийския цар Тир и вдовица на Акербас (още срещан като Сихей) - жрец на Херкулес. Акербас бил убит от брата на Дидона - Пигмалион, заради богатството му. След смъртта на жреца Дидона побягнала към Африка с много спътници и съкровища. Дидона сключила сделка с берберския цар Ярб, който поставил условие - тя ще получи толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Дидона била съобразителна, нарязала кожата на тънки ивици и с тях обградила голяма площ. В литературата най-рано я споменава Вергилий в своята "Енеида" - според римската легенда Дидона се влюбила в Еней, също бежанец, който се спасявал след Троянската война.
Няколко са версиите за смъртта на царицата. Според една тя се самоубила, след като изневерила на Еней. Според друга Еней искал да остане завинаги с нея, но боговете му напомнили дълга и го заставили да напусне Дидона. Еней отплавал за Италия, където основал династията на римските крале. Дидона се самоубила от скръб, но умирайки предсказала враждата на Рим с Картаген.
Единствената оцеляла до днес различна версия от Вергиловата е тази на съвременника му Гней Помпей Трог, предадена в резюме от Юниан Юстиний през III век, който не споменава изобщо Еней. Според Юстиний царят на Тир направил дъщеря си и сина си равнопоставени наследници. Но след смъртта му поданиците избрали за нов цар само Пигмалион, въпреки невръстната му възраст. Елиса (Дидона) се омъжила за чичо си Акербас - жрец и втори по мощ след Пигмалион. Царят убил жреца и пратил слуги да помогнат на Елиса да се премести в двореца. Тя обаче ги убедила да изхвърлят чувалите със злато в морето като почит към духа на Акербас. В чувалите сложила пясък. Убедила слугите да я последват в Африка, за да избегнат гнева на Пигмалион от похабеното имане. В бягството я следват и някои сенатори. Първата им спирка била в Кипър, където към тях се присъединил жрецът на Юпитер, а също и 80 проституиращи жени, които направили съпруги на мъжете от похода. Хълмът, който обградила финикийската царица, бил наречен Бирса - "укритие". Част от местното население също дошло да живее в града. Когато градът укрепнал, съседният цар на макситаните (или мавританите) Иарбас пратил пратеници да искат ръката на Елиса, ако ли не, той щял да нападне града. Елиса останала вярна на първия си съпруг и под предлог, че трябва да извърши последна церемония, преди да може да встъпи в брак отново, се посякла с меч. След саможертвата й, била обожествена и чествана, докато съществувал Картаген. В различните версии времената не си съвпадат, но според тази Картаген би трябвало да е основан 72 г. преди Рим, за който пък легендата твърди, че е основан от Ромул на 21 април 753 г. пр.Хр.
Дидона е вдъхновителка на ред произведения на изкуството; Данте Алигери я споменава в "Божествена комедия", историята й вдъхновила Рубенс. Пърсел, Скарлати и Хайдн й посвещават опери. Дидона оставя следа и в математиката; "задачата на Дидона" е изопериметрична - как да се обхване максимален обем при налични граници.