Един ден в Падуа

Галина ДАНКОВА

Когато се прибрах в софийския си апартамент след едно от моите многобройни странствания, открих върху шкафа в антрето една загадъчна хартиена икона, по размер не по-голяма от пощенска картичка... Нямах представа как се бе озовала в дома ми. След няколко минути, прекарани в почуда и размишления, реших че някой от бившите наематели я беше забравил или даже умишлено оставил. Може би като следа, че е бил тук, като неясен знак или като някакво съдбовно послание...
Нямах никаква представа кой е този млад светец, изобразен върху малката хартиена репродукция. Имаше красиво, одухотворено лице... Носеше монашеска одежда. В прегръдката си самоотвержено стискаше бебето Исус. Не знаех кой е той. Нямах време да търся отговор на този въпрос. Иконата сложих в кутията с ценности и документи и забравих за нея.

Фрагмент от статуята на Мадона Мора, 1396 г.

Сетих се едва осем години по-късно, когато пътищата ме отведоха в Падуа.
Самият св. Антонио е роден в семейството на португалски рицар, някъде в края на XII век. Кръстили го Фернандо, но вместо да носи метални доспехи и благороническа чест, решил още на младини да се отдаде на християнската вяра. В Лисабон получил монашеското име Антонио. После решил да се отправи на мисионерско пътешествие в Мароко, но там не му понесъл климатът. Разболял се и бил принуден скоропостижно да поеме обратно към Европа. На връщане корабът, с който пътувал, претърпял корабокрушение и Антонио съвсем случайно се озовал на бреговете на Сицилия, в Южна Италия... Смятайки това за съдбовно знамение, решил за остане завинаги в Италия, защото тук по Божията воля намерил спасението си. Бил прекрасен оратор и с това заслужил признание сред клира и дори вниманието на папския двор.
Народът го обичал, тъй като Антонио бил  въплъщение на чудотворната вяра. Вероятно свети Антонио е имал екстрасенсни способности, защото владеел изкуството на чудодейното изцеление... Някои автори твърдят, че е имал връзки със сектата на катарите, от които вероятно е почерпил знание и е получил насока да развие на разума си.
 Свети Антонио е живял кратко (умира едва 38-годишен). След години на странстване из цяла Италия - Римини, Венеция, Тулуза - св.Антонио се установява в Падуа и тук предава Богу дух, а тленните му останки са погребани, според предсмъртното му желание, в капелата на Черната Мадона - Мадона Мора. Много скоро след това е канонизиран и обявен за светец.

-- -- --

Падуа напомня с нещо австрийските и немските градове. Улиците са някак си подредени, сдържани, хладни, чисти, дори стерилни. Може би, защото бе неделя, във въздуха се усещаше някаква внушаваща уважение тържественост. Беше пусто и тихо. Чуваше се камбанен звън и песнопения, които се носеха от аулите на католическите храмове.
Падуа е град с невероятно дълга и внушителна история, която води началото си от Троянската война, минава през величието и упадъка на Римската империя, криволичи из лабиринтите на мрачното ранно Средновековие, за да стигне до полета на ренесансовия дух и прагматизма на новото време... Падуа е била под господството на Венецианската държава. Оттук са минали и владели французите, а през XVIII век градът е бил част от Австрийската империя.
Когато разгърнах пътеводителя, за да се подготвя за разглеждане на забележителностите, видях с изумление онази тайнствена икона, която стоеше заключена при моите ценности. Беше като някакво просветление, придружено от особена радост и задоволство, че съм направила малко, но значимо откритие. 
Катедралата "Св.Антонио" се намира в централната част на Падуа, на пъпа на Пиацца дел Санто. Храмът представлява внушителен  архитектурен ансамбъл, който включва няколко капели, олтари, баптистерий, два вътрешни двора... Преобладава готическият архитектурен стил. Първоначално е представлявал малка скромна капела, известна под името Мадона Мора, а още капелата на Черната Мадона. След смъртта на свети Антонио, през XIII век тя е била многократно достроявана, разширявана, разкрасявана с гениални произведения на изкуството.
Днес поклонниците, вярващите или дори обикновените туристи, могат за прекарат тук часове и да обогатят духовната си култура, да направят малки и съкровенни открития за човешката вяра, за света и себе си. Въпреки тълпата и шума, атмосферата предразполага към успокояване на духа. Човек може да седне, да се отпусне, да изпадне в съзерцание и самовглъбяване.
За любознателните катедралата предлага многобройни барелефи, скулптурни композиции, живописни фрески и платна, които са свързани с библейски сцени, разказват за живота на св. Антонио или на други изтъкнати люде от Падуа,  Италия и християнския свят.
Покрай каменния саркофаг се вие дълга опашка от чакащи. Тук е мястото, където се  отпращат молби и се изразява благодарност към светеца. Хората поставят длан върху камъка. Някои оставят бележки. Смята се, че свети Антоно дава здраве на децата, щастие на семейството и помага да се намерят изгубените вещи. В миналото са смятали още, че носи спасение от чума, от корабокрушение, от война и болести по животните. Св.Антонио помага и на земеделците, за да се роди добра реколта... За житието на св. Анатонио разказва филмова изложба, която е разположена в едно от многобройнте крила на базиликата.
Мощите на светеца се намират в съкровищницата - малко изкусно украсено с мраморни скулптури и барелефи помещение. Тук се намира още монашеската му одежда, погребана отделно; златните ценности и бижута, които са били част от погребалните дарове. А също така езикът му, който е бил ритуално отрязан и се съхранява отделно, като особена ценност, тъй като св. Антоно се е отличавал с изключителни ораторски способности.
През 80-те години са правени научни антропологически изследвания, които помагат да бъде възстановен външният вид на светеца, ръста, чертите на лицето му, а също така да се уточни възрастта, на която е починал.
Свети Антонио е особено почитан и любим светец в целия католически свят. Освен на Падуа той е патрон на Лисабон и на още няколко латиноамерикански града.