07 Юни 2020неделя10:40 ч.

Срещи

Един естествено творящ правдивец

Открито писмо до Тодор Коруев

/ брой: 228

автор:Чавдар Добрев

visibility 3092

Драги Коруев,
Нищо ново няма да кажа, ако споделя, че за теб и твоите писания не съм чул лоша дума. Уважаван човек си в нашите кръгове, както някога са били почитани изобразените в новата ти книга "Животописи" родопски кехаи. Твоята колежка от в. "Дума" Иванка Хлебарова, докато беше още жива, не спираше да се възхищава на журналистическите ти способности. Борис Данков, шефът на отдел "Култура", странно съчетал болезнената си привързаност към истината с немалки дози скепсис, всякога отделяше името ти като синоним на почтеност. Колежката ти Велиана Христова, чийто зъбат характер е известен, по повод на тебе сменя интонацията и употребява приятелското обръщение: "Наш Тошо...". Чудесният поет Андрей Андреев, с когото се засякохте в списание "Везни", до този момент не е престанал да вярва, че в най-тежки мигове на живота му ти няма да се изсулиш от страданията му като мокра връв.
Според мен ти имаш достатъчно добре развито чувство за човешко достойнство, което обаче гледаш да опазиш от капризите на суетността. В словото си за певеца Бисер Киров и посмъртно излязлата му изповед си написал неща, валидни за теб самия като творчески индивид: в живота и изкуството Бисер бил искрен, прям и откровен, не замазвал фактите, притежавал наблюдателност "не само за звуци, но и за цветове, жестове и миризми, а също така усет за детайла, към привидно дребното, за което другите нямат очи".
Голяма част от текстовете, поместени в "Животописи", ми са познати от техни публикации в пресата и най-вече на страниците на в. "Дума", чийто зам. главен редактор беше дълги години. Тези текстове, както и останалите откъси, потвърждават общото мнение, че си професионалист журналист и публицист от висока класа, че имаш уникална памет за подробностите, памет на художник, който предпочита да изобразява, вместо да втълпява идеи. Свободно се разхождаш в многообразието от теми, проблеми, мотиви, жанрове и идеи, защото наред с интуицията, в тебе отлично работи и придобитото познание.
Но докато четях новата ти книга, струва ми се, че се добрах и до други качества на дарованието ти.
Първо, ти съзнателно бягаш от патетиката, фалшивия оптимизъм, тенденциозността. Политическите прегледи, които правиш, са точни, хванати на място, прецизно доказани и формулирани, но не повече. Второ, не си настроен на бунтовни вълни със страст директно да се намесваш в делата Божии и да ги променяш, нито си майстор на иронията и самоиронията в публицистиката. Трето, нямаш тяга към драматичния и провиденчески изказ като Стефан Продев. Четвърто, твоето перо не те отвежда в пространството на романтичните протести и блянове, на екстремната защита на правдата, както е при Велислава Дърева. Пето, изглежда, че не ти е достатъчно интересно да подлагаш на системен анализ политическото събитие, по-скоро любопитна ти е личността, която рисуваш. И най-сетне, шесто, възприемаш журналистическия си труд не като празнично събитие, а като дълг пред делника, често омърсяван от нас, живите човешки същества. Така да се каже, стремиш се не толкова да претворяваш живота в изкуство, колкото да върнеш изкуството на живота.
Изработил си и техника как да вършиш това. Обикновено темата, която предлага редакцията или сам си избрал, още в началото или малко след него, ти бързаш да я преплетеш, да я свържеш с конкретна история, анекдот, случка, които да те отведат в света на собственото или националното минало, по-често делнично представено и по-рядко костюмирано в герой на подвига като Момчил юнак. Макар в теб да е развит силно родолюбивият рефлекс, ти до известна степен го тушираш, убеден в сегашната инфлация на думите.
Ще направя сравнение с друг писател родопчанин Станислав Сивриев. И той като твоя милост е влюбен в родопския бит и начини на комуникация, в родопския говор и манталитет, в културата на Родопа планина. Но докато Сивриев започна творческия си път от разказа, за да стигне до есето, публицистичния отклик и сентенцията, ти направи първи стъпки и човешка биография в журналистиката, намирайки спойки между публицистика и стойностно разказване. В последна сметка вглежданията в народния живот и толкова красноречивото сливане с Родопа планина ти го увенча в крупния си етнографски труд "Овньо льо, вакал, каматан".
Не зная дали е противоречие, но левият интелектуалец Тодор Коруев пряко и без увъртания залага повече на днешния, отколкото на утрешния ден с букета от равенства, братства и свободи. Ако зависеше от тебе, би предпочел да описваш безгранично диалозите, водени между приятели журналисти в занемарена кръчма, или по Хашевски би показал храбрия войник Швейк с халба бира как се припира за щяло и нещяло със свои земляци и случайни спътници.
Но вътрешното ти усещане, историческата интуиция и възгледи, душевният пламък повеляват да виждаш, да сочиш и по-дълбока перспектива, която предопределя гражданския ти ангажимент, да осмисляш проблемния аспект на категорията "Днес" като съотношения между отделния човек и обществото. Тъкмо в тази насока ти избра островът на твоето щастие да е родният край, да са родните обичаи и традиции, да е историята на българския народ, същината на националното ни битие.
Едва след почита на книгата ти осъзнах и това, че немалко творци от твоето литературно поколение преживяват темата България някак си по-съкровено и с пълно доверие в сравнение с творците от моето литературно поколение. В прехода от 50-те към 60-те години, на прага на шестото десетилетие на ХХ в., моето поколение се стремеше да гради националната ни поезия и проза по-очевидно и върху опита на модерната чуждестранна култура. Изобразените антиномии в националното ни съществуване Йордан Радичков ги съчетаваше с разкриване на засиления релативизъм в модерните реалности. Михаил Берберов, дебютирал с "Внук на кавалджии", съгради своята лирика в съзвучие с идеята за безпредела и философските проекции на морето в новогръцката поезия. Любомир Левчев пожела да строи поетичната си сграда не върху стиховете на Байрон, Юго или Пушкин, а върху откритията на европейската стихотворна култура след Втората световна война. Докато според мене голяма част от твоето литературно поколение потърсиха форми и способи за по-директно и по-предано сливане с началата на българската ни единосъщност, с корените на българския ни произход и принадлежност. 
Наред с реалистично написаните статии, рецензии и антрефилета за съвременната политическа и културна ситуация в България и света, с полемиките и филипиките относно актуални фигури като Бойко Борисов и Цветан Цветанов, с характерните текстове като този за политика и държавника Георги Йорданов, като скицираните впечатления за Николай Хайтов, Анжел Вагенщайн, Антон Дончев, Богомил Нонев, Йосиф Цанков, Бригита Йосифова, Никола Радев, Петър Увалиев, Пенка Чернева, Преслав Кършовски, Бойка Асиова, Чавдар Шинов, Валентин Караманчев, Борис Данков, Михаил Тошков, Веселин Стоянов, Венцислав Кисьов и много други, наред с изобразяването на исторически образи от ранга на Паисии и Васил Левски, твоите най-интимно и най-амбициозно сътворени опуси се отнасят за възлови моменти от историята на нашия народ, за трагическото величие на тракийските българи през 1913 г., за всичката красота, неповторимост и духовен ръст на родопските българи.
Тебе те вълнуват и порочното зачеване на ДПС, и агресията на псевдоучени, които определят българо-мохамеданите като отделен помашки етнос, и зверствата на турските завоеватели през петстотингодишното ни робство. Иска ти се да разкажеш на своите читатели - това е сигурно - скъпи семейни спомени, да ги направиш съпричастни към бита и природните вълшебства на Родопите, към звъна на родопските чанове, към занаятите на родопските овчари, на местните производители на картофи и тютюн, но и към упадъка, които така нареченият преход докара на родопското население. Да припомниш традициите на грънчарството в Троянския край, да обясниш какво значи автентичен фолклор и какви са тайните на народната песен, какъв е характерът на българския празничен календар, защо толкова обичаш родния Момчилград, да дадеш сведения за родопската овца и за нейния дележ на бяла и черна.
Такива са впечатленията ми, драги Коруев, от твоята книга "Животописи", която е необходима среща с истините, които носиш и на които служиш, с твоите качества на естествено творящ, искрен и правдив съвременен творец!
                     С уважение: Чавдар ДОБРЕВ

43 са новите случаи на коронавирус у нас

автор:Дума

visibility 136

Топло с кратък дъжд

автор:Дума

visibility 94

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 156

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 191

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 187

Датата

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 989

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ