25 Юни 2021петък03:19 ч.

Една не съвсем безплатна омраза

Честни избори се осигуряват от честни граждани, а не със закон

/ брой: 154

автор:Велко Вълканов

visibility 3984

  В продължение на вече три седмици  значителни групи граждани протестират сутрин и вечер по улици и площади. Не изглежда да са лоши хора. Във всички случаи протестите им се лишени от всякаква корист, в което ни уверяват  издигнатите тук и там плакати с надпис: "Не сме платени. Мразим ви безплатно". Услужливите медии с умилително усърдие търсят тези плакати, за да ги втрият в очите ни, но и в съзнанието ни: мразят ви наистина, но затова пък, както виждате, безплатно.
Като един от тия, към които е насочена омразата, ще си позволя с известно притеснение да изложа, както се казва в такива случаи, някои съображения.
    Не възразявам да ме мразят, но няма да се съглася, че ме мразят безплатно. Напротив! Омразата им е скъпо заплащана от държавата и обществото. Вместо да вършат обичайната си работа, стотици служители на МВР са заети да охраняват Народното събрание, Министерския съвет, централите на някои политически партии. Всяка охрана струва пари, дори много пари. Протестиращите създават твърде сериозни проблеми за градския транспорт. Хората, които работят, за да осигурят средства за себе си и за обществото, с часове не могат да се приберат по домовете си. Различните превозни средства - автобуси, леки и товарни коли, са принудени да търсят дълги заобиколни пътища. Шумът, който протестиращите вдигат, е непоносим. Надуват се свирки, бият се тъпани, крещи се. Хората, които живеят непосредствено до Орлов мост, до късна нощ не могат да се отдадат на спокоен сън - отвън демокрацията върлува с пълна сила. Улиците и площадите са замърсени от всевъзможни отпадъци, за почистването на които са привлечени много работници по чистотата.  
  В протестните акции трудно могат да се открият белезите на висока политическа култура. Строго погледнато, те вече не са същински политически акции. Наблюдаваме някакво странно шоу, разигравано за сметка на обществото. Къде беше - попитала дъщеря си моя позната, на което дъщерята отговорила: Бях на купона, т.е. на протестното шествие. А детето на една извисена демократка, като видяло потока от хора, казало: Виж, мамо, карнавалът минава.
Както винаги, истината я казват децата.   Няма протестни шествия, има несъвместима с обществените интереси забава, развлечение, приятно прекарване на свободното време (канят се едни други "на кафе пред парламента"!). Някога в малките градове съществуваше понятието "движение". Привечер централната улица на малкия град се изпълваше с множество млади хора. Те са излезли на "движение". Там, на "движението", те се срещат със свои приятели, там си уговарят срещи, там те хвърлят влюбени погледи едни към други. Така и днес по улиците на столицата се излиза не за да се защитят определени демократични ценности - не, там се излиза на "движение", на "купон", на "карнавал", излиза се, за да се изложи на показ кураж, който при други обстоятелства едва ли мнозина биха помислили да проявят. Толкова е сладко да се изживяваш като богатир, готов да убие триглавата ламя. Но няма нищо по-противно от смелост, която не рискува нищо.
Особено тежка цена ще трябва да плати обществото, ако омразата на протестиращите постигне непосредствената си цел, т.е. ако правителството подаде оставка. Тогава ще настъпи истински хаос с някои тежки предвидими, но и с някои тежки непредвидими последици. Предвидимите тежки последици са милионите, които ще прахосаме за изборите по никое време, и милионите, които ще пропуснем да получим от собствения си труд и по програмите на Европейския съюз. Непредвидими тежки последици трябва да се очакват от пряката конфронтация, в която могат да се окажат хиляди български граждани. Никой не може да каже докъде би могъл да стигне един доминиран от омразата конфликт. 
    Но най-странното е, че тези рицари на омразата не знаят какво всъщност искат.     Непосредственото им искане е оставката на правителството. Но оставката на правителството означава незабавно - в срок до два месеца - произвеждане на нови избори по стария, т.е. по действащия Изборен кодекс. Което пък означава да се възпроизведат, в една или друга степен, резултатите за 42-то НС. Но нали протестиращите тъкмо от тези изборни резултати са недоволни? Искат на висок глас и смяна на политическата система. Няма обаче отговор на естествения въпрос - с каква друга политическа система следва да се замени съществуващата днес система. Някои от протестиращите искат нова Конституция, но никой от тях не иска да ни каже каква трябва да е тази нова Конституция и какво не им харесва в сегашната (ако са я чели). Очевидно не се разбира, че проблемите ни са не в Конституцията, не в правото изобщо, те са в недостатъчността на нашата икономическа система. Ако икономиката не работи, няма да работи и всяка друга социална система, включително и правната. И тъкмо с тази свръхважна задача - да се накара икономиката да заработи - се е заело правителството на Пламен Орешарски, но протестиращите упорито отказват да му дадат тази възможност. Те искат победа, та ако ще светът да загине.
И като наблюдавам това агресивно невежество, се питам как така е възможно носителите му да ни бъдат представяни като умни млади хора, способни да въведат най-после ред в държавата ни. Не знам защо не ни казват, че тези млади хора са и изключително възпитани: та те хвърляли срещу парламента не камъни, а само домати и краставици! 
    Някои от исканията, отнасящи се до Изборния кодекс, биха могли да бъдат осъществени, но с тях не бива все пак да се свързват големи очаквания. Би могло да се намали изборният праг до 3 процента, възможно е да се облекчат условията за издигане на независимите кандидати, но това е всичко или почти всичко, което може да се очаква от промените в Изборния кодекс. Ако някои се надяват Изборният кодекс да осигури честни избори, ще се излъжат. Един закон не може да осигури честни избори. Честните избори се осигуряват от честните граждани, способни при всички обстоятелства да проявят будна и неподкупна съвест.
    За моя изненада движението на протестиращите се обогати и с движението на чартистите. Група интелектуалци са се подписали под Харта, в която се обявяват за разграждане на плутократичния модел на държавата. Смятам се за интелектуалец, но стоя съвсем безпомощен пред въпроса как така ще се разгради не друго, а тъкмо плутократичният режим в нашата държава. Плутокрацията е власт на богатите, което трябва да означава, че разграждайки я, ние ще отнемем властта на богатите. Но това не би могло да стане при една капиталистическа система, каквато е нашата, една система, която по своето определение означава господство на капиталистическата класа, т.е. на богатите. Да разградите плутокрацията означава следователно да разградите капитализма у нас, но аз силно се съмнявам, че намеренията на подписалите хартата са именно такива. Във всички случаи капитализмът не би могъл да бъде разграден с една харта, макар и подписана от толкова значителни имена. Ако това бе възможно, той отдавна нямаше да съществува.
    Накрая ще си позволя да изкажа мнението, че тези протестиращи започнаха вече да дотягат на обществото. Те отдавна щяха да се изтеглят от улиците, ако една голяма част от медиите не ги насърчава, което впрочем отбеляза и председателят на парламента Михаил Миков. Медиите героизират съвсем не героичните прояви на някои от протестиращите граждани и по този начин - искат или не - продължават да поддържат разкол, от който не може да се очаква нищо добро. Кога омразата е била източник на добро в обществото?
     Мисля си: Пази, Боже, от демократи втора употреба! 
 

Задава се рязко поскъпване на парното

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 120

Комитова откри още нарушения на магистрала "Хемус"

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 120

Премахват обществените телефони

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 120

Меркел предложи среща ЕС-Русия

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 120

Размирици с нелегални мигранти в Литва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 120

Церемония в Мемориала на убитите евреи в Берлин

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 120

Главата на Ламята

автор:Ина Михайлова

visibility 257

/ брой: 120

София отива на изборите с призив за промяна

автор:Деси Велева

visibility 158

/ брой: 120

Новата Стара Европа

автор:Юри Михалков

visibility 129

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ