Европа, бабам, Европа...

Борислав БОЙЧЕВ

Понякога се чудя откъде ми идват такива мисли. Напоследък пък ме е заяла една! Че Европа е болна. Представяте ли си какво ми се върти в главата? Както го мисля, тъй го пиша, ала аз самият не си вярвам. Умолявам и вас, любезни читатели, не вземайте написаното сериозно. Европа болна! Същата, дето чакаме от нея спасение, за пример ни е във всичко, каквото каже, за нас е закон. Векове наред е била център на световната политика, въртяла е планетата на пръста си, континентите ги е откривала един след друг и ги е цивилизовала. Правила е дивака човек, смъквала го е от клона и след време гледаш, дивакът му с дивак, докарал се с папионка като Георги Лозанов. Европа, бабам, Европа!...

***
Но от друга страна, като погледнеш - Европа не е същата, не е вече център на световната политика, центърът се приплъзва на изток в Азиатско-Тихоокеанския район, при жълтите, с дръпнатите очи. Древни народи, населението няма брой, няма чет. Теснотия, няма място хората къде да приседнат, който се уредил седящ, уредил, другите - правостоящи. Учените се тревожат, че оста на Земното кълбо се изкривява. Направо се изметнала. И как няма да се изметне, като толкова народ се е струпал на малко място и натежава на една страна. И точно там сега се мести центърът на световната политика...
***
Съединените щати и Европейският съюз. Мисля и за тях, сбарабарявам ги (сравнявам) и си правя своите разсъждения.
Америка е наша дъщеря, казваше Уинстън Чърчил, на Европа дъщеря, която оженихме надалече. С Америка, ние, англичаните, вика Уинстън, имаме общ език, който ни разделя.
Надалече оженената дъщеря извади голям късмет, попадна на хубаво място и много бързо се замогна, подреди си живота, расте, набъбва и богатее. Не сторила и двеста години, и ето ти я по средата на миналия век велика сила. Ама велика. По това време, след няколко години войни за този, дето клати гората, Европа беше пролазила. Набързо се съвзе, зачерви гребена, ала дъщерята взе преднина, няма стигане по богатство и по сила. И тогава удари с юмрук по масата и се обяви за световен лидер.
Богатството, то я развали. Световният лидер започна да проявява лоши навици. Велика сила с лоши навици - това е днес Америка. Световната общественост, заявява лидерът, осъжда, световната общественост настоява, тя предупреждава, тя няма да допусне... Само че Америка не пита, съгласни ли са Китай, Индия или Русия, нежели Африка и Австралия с това, което провъзгласява и от тяхно име. И това й стана навик. Лош навик.
Самоназначи се за световен охранител на демокрацията и човешките права. На един-единствен човек да се накърнят правата, ама на върха на иглата да се накърнят, Америка е готова да сравни със земята цялата държава. Но най-странно се тя разлютява, когато нейде си е застрашена демокрацията. Ако пък мирише и на нефт... В името на мира и демокрацията е воювала в Корейския полуостров, Виетнам, Афганистан, Ирак и къде ли не, а на Балканския полуостров късмет извади Сърбия да й сърба попарата. По свой вкус и в свой интерес пренареди Балканския полуостров. През което време гордата Европа се гушеше като мокра кокошка. На нейна територия, на континента се разпореждат у дома си и тя се прави, че нищо не е станало. Америка орева света, че Ирак имал страшни оръжия и я заплашвал. Целият свят знаеше, че това е лъжа. Дето вика шопът, мижай, добре че те лажем. И Европа премижва ли, премижва, оставя се да я лажат. Като стана ясно, че няма такива страшни оръжия, направи се на дръж ми шапката: "Ах, станало е, вика, грешка, грешка е станало."
Ако питате мене, Европейският съюз го има, за да умиротвори континента, да събере народите в юмрук и да му тежи думата в световната политика. "Европа на отечествата" - така виждаше съюза генерал Де Гол. И да бъде Европейският съюз опонент, да бъде коректив, ако някой проявява лоши навици. Само че Европа не се държи като опонент на лошите навици, а се умилква, сервилничи. Самите САЩ пък от своя страна отдавна са изгубили синовното си чувство на признателност към нея. "Комплексът Европа" прераства във враждебно високомерие. Не може да признае нейната велика история, блясъка, високата духовност, заслугите пред света.
Европа, бабам, Европа!
Днешната Америка не е онази от епохата на Марк Твен и Джек Лондон. Сякаш чувам как помежду си тихичко наричат Европа "дъртата хетера". Какво да се прави, Деветата симфония е прозвучала най-напред под европейско небе, а втора Девета симфония не може да има. Европейските катедрали ще си останат завинаги по-високи и ненадминати, по-забележителни и от най-високите небостъргачи.
Кой какво прави, Америка все се оплаква, че я заплашвали. Осеяла е света с военните си бази. Само в Япония били стотина. Противоракетната си отбрана курдисва все край границите на Русия. Нейната безопасност и интересите й диктували да присъства в Грузия. И какъв грездей търси през девет земи в десета, на хиляди километри от собствените й граници?...
***
Докато гасят пожарите в Либия и навсякъде другаде, пожарникарите не поглеждат какво става в собствените им дворове. Не виждат, че и там се трупат същите сухи съчки на едно място. Не съм такъв човек, да взема да прокобявам лоши работи, но в Южна Америка, задния двор на Съединените американски щати, отдавна се трупат сухи съчки и вече много са изпръхнали. Пък както наоколо има и много нефт... Не знам, аз си мълча. И да продумам, каква файда? Никой няма да ме чуе...
***
И понеже много сме страдали при комунизма, милион и половина от младото поколение се изсели в Америка и Европа. Занапред няма да я караме както досега. Един американски приятел ни препоръча да сме отглеждали цветя. А може и друго. През цялата година да правим кукерски маски и на Сирни заговезни богати туристи от цял свят ще идват да ни гледат кукерските мурафети и ще се забавляват. Че той целият ни днешен живот е шоу. Стига сме страдали.
И членове на Европейския съюз станахме. Какво повече да искаме? Приеха ни, за да има кой да е най-беден в Европа, да е последен във всичко, да служи за лош пример и да бъде нахокван.
В държавата всичко е под контрол. Половината България подслушва другата половина. Нивите ни тънат в бурени, развъждат магарешки бодили и маргаритки, но ние нямаме време да орем и да сеем, защото строим магистрали. Както се говори за нас, строим ги, за да могат хората ни по-лесно да се изнасят навън.
Премиерът ни, Бойкото, Бойко Балкански, е най-личният сред премиерите на Европейския съюз: най-големият гръден кош, планина от мускули, вълнести гърди, булгар, булгар. Управлява страната с масали. Колегите му знаят, че Бойкото е бил бодигард, сиреч, пазвантин, телохранител, вардянин на ръководителя на тоталитарната държава Тодор Живков и на бившия цар Симеон Сакскобургготски. И възниква един въпрос, на който няма отговор. Ако някой от пажовете на Нейно величество кралицата стане премиер на Великобритания, днешните колеги на Бойкото от Европейския съюз ще приемат ли пажа за равнопоставен? Западът ляга и става с приказки за демокрация, лоялност, равноправие, но пажовете си ги държи там, където им е мястото. А нашите пажове-премиери ги поощрява и се забавлява с тях...
***
А досежно евроскептицизма, изповядвам чистосърдечно - аз съм умерен еврооптимист.
Европа, бабам, Европа!...

------------
Откъси от статията, публикувана в юлския брой на сп. "Ново време"