07 Юни 2020неделя09:18 ч.

Феноменът Меланшон

Един антикапиталист, който иска да реорганизира левицата

/ брой: 78

автор:Калина Йотова

visibility 1988

Бивш журналист, бивш социалист, бивш сенатор, бивш министър в кабинета на Лионел Жоспен. Днес етикетите към името на Жан-Люк Меланшон са настоящ (европейски депутат) и преди всичко актуален (кандидат-президент на Франция). Кампанията му предизвиква фурор дотолкова, че социологическите проучвания го изстрелват на трето място с около 14 на сто от гласовете на французите. Популярността на някогашния троцкист с 30-годишен стаж в редиците на френската соцпартия хвърля в смут социалистите, които смятат, че той подрива шансовете на фаворита Франсоа Оланд, разклащайки основите на т.нар. "полезен вот" - обединени срещу Никола Саркози.
Яростният антикапиталист Меланшон е сочен за голямата изненада на вота, "основното събитие" и "голямото откровение" в кампанията - от обявяването на кандидатурата му миналато лято на парижкия площад "Сталинград" през многолюдния митинг, с който той "превзе Бастилията" на 18 март и тълпите поддръжници на срещата в Лил миналата седмица. "Кандидатът на народа" разпалва пламъка на надпреварата, като се старае да пребивава колкото в общественото, толкова и във виртуалното интернет пространство, макар наемът на по-големи зали да увеличава непредвидено бюджета на кампанията му. Той не губи и секунда, за да убеждава електората в своята кауза, а телевизионните дискусии с негово участие събират пред екраните над 3,3 милиона французи без усилие. След терористичната атака в Тулуза, докато вървяха игрите на нерви с нападателя Мохамед Мера, Меланшон отказа да прекрати дори временно кампанията си. Пламенният му темперамент и бързият му ум допадат на мнозина. Блогът му и профилът във фейсбук са не по-малко важни и популярни инструменти за извоюване на място на втория тур.
Меланшон е известен със своите язвителни атаки срещу противниците си. Франсоа Оланд например бе обрисуван като "капитан на водно колело" в "период на бури и вълнения" и прекръстен на "Оландреу" - неласкателна препратка към бившия министър-председател на Гърция Георгиос Папандреу, смятан за прекалено мек към финансовите пазари. Затова бившите му другари от лагера на "Веселия смърф" - още един прякор, даден на Оланд във времето, когато все още са съмишленици, го призоваха да запази агресивните атаки за Саркози и десните съперници, които охотно се наслаждават на всяка пукнатина в левицата. На първо време главна цел на Меланшон е да изпревари и унищожи най-големия си враг - Националния фронт в лицето на Марин Льо Пен, която самият той нарече "полунормална", в битката за протестния вот и гласовете на работническата класа. Висок залог за човек, когото по ирония на съдбата обиждат с "Левия Льо Пен" заради агресивния и мъжкарски език, напоен с популизъм, както твърдят враговете на Меланшон.
Ценностната интерпретация на модерния свят според Меланшон се извежда до човеколюбивите принципи, залегнали в антропоцентричния хуманизъм - "Човекът преди всичко" е мотото на неговата програма. В нея той проповядва значимостта на идеите на Жан Жорес, отстоява твърди антикапиталистически позиции и предлага ясни алтернативни решения. Основополагаща характеристика на платформата на Меланшон е и призивът за гражданска революция, която да прекрои баланса на властта във Франция и да доведе до новата Шеста република. Но това, с което той наистина привлича хората, са по-малкото фантастични обещания, поднесени разбираемо с несекващо красноречие, ведно с репутацията на сериозен глас срещу истаблишмънта, без блудкаво празнословене.
Запазената марка на Меланшон в тази кампания е 100-процентовото облагане на всички с годишен доход над 360 хиляди евро (т.е. 30 000 евро месечно), които според изчисленията на Меланшон са 0,05% от данъкоплатците, или около 15 хиляди души свръхбогати французи. Тази ключова мярка, заедно с обещанието за минимална работна заплата от 1700 евро, включва създаването на девет нови прогресивни ставки. Тя представлява проява на данъчната справедливост в най-висша степен и има за цел да смекчи нарастването в пазарното разпределение на доходите, смята Меланшон.
Кандидатурата на Меланшон означава разпиляване на гласове, твърдят загрижените, че левицата ще се самоотслаби заради вътрешна конкуренция за един и същи електорат. Все пак той предаде 1100 подписа на народни избраници (кметове, депутати, сенатори) при минимум 500, изискани от Конституционния съвет на Франция за участие във вота. Ако вземем данните от социологическите проучвания на различните агенции от миналата седмица, средно на Меланшон се падат 13 процента. Като се добавят гласовете за троцкистката Натали Арто (Работническа борба) и автомеханика Филип Путу (Нова антикапиталистическа партия), на които социолозите отреждат не повече от 1% общо, това означава, че на първия тур лявото ляво ще събере приблизително 14 на сто от гласовете. Единствено резулатите от изборите през 2007 г. подкрепят тезата, че радикалната левица днес достига необичайно високо ниво, коментира журналистът от в. "Монд" Тома Видер. Според него в онзи период тя по-скоро се намира в изключително незавидна позиция (8,9%). Така нареченият ефект на "полезния вот" е реплика на шокиращите резултати от 21 април 2002 г., която кара голяма част от избирателите пет години по-късно да гласуват на първия тур за Сеголен Роаял, вместо за пощальона троцкист Оливие Безансно, фермера алтерглобалист Жозе Бове, комунистката Мари-Жорж Бюфе и вечната революционерка Арлет Лагийе. Това обяснява и твърде ниския резултат на последните трима кандидати на 22 април 2007 г. Новият момент се състои в това, че през 2002 г. и 2007 г. силата на кандидатите некомунисти надделява в радикалната левица. И в двата случая те са с четири пъти по-голямо значение от кандидатите на комунистическата партия (ФКП). Докато т.г. съотношението е обърнато - Жан-Люк Меланшон, когото ФКП реши да подкрепи, вместо да излъчи свой собствен кандидат, "тежи" десет пъти повече от Натали Арто и Филип Путу, които за пръв път се явяват на избори. В това се състои и същинският разрив. През 1995 г. кандидатът на комунистите сам събира над половината от гласовете на левите гласоподаватели. През 2002 г. и 2007 г. кандидатите некомунисти - представители на двете основни троцкистки формации, напълно засенчиха кандидатите на ФКП. А това, на което сме свидетели в момента, е "дълбоко преструктуриране на баланса на силите в ляво от социалистическата партия", посочва генералният директор на социологическия институт TNS-Sofres Едуар Льосер. Това преструктуриране може да се разглежда като продължение или като крачка назад.
Накъдето и да се е запътил Меланшон - той отказва да мисли за елиминацията си. Колкото до подкрепата за Оланд на втория тур - левичарят настоява първо бившият му другар да заяви, че ще го подкрепи, ако на 6 май се окаже, че тъкмо той ще мери сили със Саркози. Антикапиталистът отказва категорично и министерско кресло при победа на Оланд. И се заканва, че няма да има преговори. Гарантирано от човека, който в програмата си се позовава на Макиавели с перифразата: "Най-добрата крепост на тираните е инертността на хората"*.


* Най-добрата крепост за един владетел е привързаността на народа му. "Владетелят", Макиавели, Н., превод от италиански М.Г. Янков


Петте плюса на стила му



Във френското издание на списание GQ журналистът Стефан Алиес, автор на книгата Mеlenchon le Plеbеien (Меланшон - човекът от простолюдието), изследва критично стила на кандидат-президента. Първата характеристика на стила "Меланшон" е вечно сочещият показалец. Започвайки политическата си кариера в Международната комунистическа организация (Organisation communiste internationaliste) под наставничеството на Пиер Ламбер, Меланшон попива от него и жестовете. Най-вече непрестанно сочещият показалец, емблематичен почти колкото вдигнатия пестник. Импровизацията е друга отличителна черта на левичаря, който запленява публиката със своите речи. Запомнящ се е педагогическият му тон. Меланшон се упражнява много, преди да изнесе речите си, но не ги пише. За старта на кампанията си той носи само един лист с размер А4, сгънат на две. Съдържанието му е - план, няколко нахвърляни мисли и безброй стрелки, на базата на които гради своята импровизация. Друг негов специалитет са червените вратовръзки и червените шалове, станали запазена марка на Лявата партия. Когато е избран за сенатор, видът му е почти смехотворен - розови чорапи и кожени вратовръзки. Днес той носи все по-често и дънки, а модният му фетиш се допълва от бялата риза, сакото и... червената вратовръзка - знак на уважение към работниците, които посещава в заводите. Меланшон познава изкуството на войната и живее с митологията на улицата. По време на своите митинги и шествия е запазил усещането за организираност. За разлика от Франсоа Оланд, който стана първият първи секретар на соцпартията, който не ходеше по манифестации, Меланшон е вечно присъствие. Той говори за своята стратегия, като използва военни термини. В ораторския му стил пък се усеща влиянието на генерал Дьо Гол. Той поставя глагола в края на изречението като него и дикцията му е накъсана.  

 

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 147

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 181

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 179

Датата

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 982

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ