Газови игрички

"Варна, Варна - пристанище на Шумен", пееше някога Тодор Колев и публиката се заливаше от смях. Сега отново има повод за смях, само смешникът е друг и песента звучи с променен текст - "Варна, Варна - пристанище на Атина". Премиерът Борисов предложи тази идея, проверявайки строителството на газовата връзка между България и Гърция. Удобен повод обществеността да бъде облъчена с поредната доза мантри - диверсификация на доставките, газова независимост и т.н. А истината е прозаична. Според нея трасето за доставка на втечнен американски газ от Александруполис за България не трябва да изостава от "Турски поток", който ще се захранва с руско синьо гориво. България се мъчи да реди сложен газов пъзел. В него влизат и плановете  за хъб "Балкан", и участие в терминала за втечнен газ край Александруполис. Много се бърза и за интерконектора с Гърция. Ако се съди по действията на властта по нея трябва колкото може по-бързо да потече американски газ, доставян до Александруполис с кораби. 

Очакванията са при спиране от догодина на сегашните руски доставки през българска територия по Трансбалканския газопровод (ТБГ) от Украйна и Румъния до Турция, Гърция и Македония загубите да са над 1 млрд. лв. Спирането на ТБГ означава, че сега необходимите за вътрешното потребление около 3 млрд. куб. м газ годишно вече ще идват по "Турски поток". Тъй като от края на 2020 г. "Булгаргаз" трябва да започне да внася 1 млрд. куб. м газ през газовата връзка с Гърция, предстои да се види как ще се наместят тези обеми спрямо сегашните руски доставки. Реално параметрите на смяната на трасето на руските газови доставки за и през България, както и финансовите условия за това, все още не са уточнени и тепърва ще стане ясно как българското правителство ще си изиграе картите. Само да не се окаже, че си правим сметките без кръчмар и че сме евтини на брашното и скъпи на триците, предпочитайки втечнен газ от САЩ пред руско синьо гориво.