Големият Бешков

Отидох на ул. "Шипка" 6 за да видя наредените там рисунки на Илия Бешков, избрани от фонда на плевенската галерия, носеща името на големия художник. Изложбата е организирана по случай 110 години от рождението на Бешков.
Отидох седмица след откриването и не съм предполагал, че още преди да вляза в залата, по време на престоя ми там, и дни след това, мисълта ми ще се връща към този изключително вещ познавач на българщината, да не говорим за таланта му на художник (впрочем едното и другото са свързани), отразил по неповторим начин националния характер на сънародника ни.
За да бъда по-точен, трябва да поясня, че става дума за онзи българин, когото художникът помни от детството си, че и от по-преди. Като гледа героите на скиците и картините му (изложени са творби, създадени с различни техники - туш, гваш, акварел, перо, черен и цветни моливи и др.), човек не може да не "види" както селянина, тръгнал по пътищата на Добруджа да дири бялата лястовица за изцеряване на чедото си, така и различните лица на другия също наш сънародник, който посегна и отне живота на своя изобличител Алеко.
Много подобни действащи лица има и в тази изложба (част от голямата творческа галерия на Бешков) и в предизвикващата ясни аналогии днешна родна действителност. В нея също нямат брой, от една страна, бедните и болните бедняци, напразно тръгнали да търсят бялата лястовица, от друга - далеч надминалите дедите си внуци на мошениците и бандитите от онова време.
Ето един прост отговор на въпроса за ученици "Какво е това класик?" Онзи, чиито герои остават да живеят дълго след него... За съжаление героите с отрицателен знак по-често ги намираме ярко обрисувани. И то в сатирични и тъжни произведения. Явно тяхното пресъздаване в изкуството по-лесно и добре се удава на творците. Както обикновено става в обществената практика и се вижда от историческите примери - идеалите и техните носители в повечето случаи са обречени. Това не вдъхновява писатели и художници. При Бешков обаче има толкова обич и съчувствие към бедния български селянин, толкова надежда, продиктувана може би от религиозността му, че в нарисуваното отчаяние неизбежно се прокрадва и нотка измъчен оптимизъм. И всичко е магическо съчетание на реалната, често жестока правда с извисяващото факта художествено обобщение. Съжалявам, че не аз, а друг - художникът Петър Чуховски, е написал следните думи: "Ако си представим за миг зловещата картина, че цялата съхранена досега информация за този народ изчезне и останат само Бешковите рисунки, само от тях едно бъдещо съзнание, даже машинно, би могло да възстанови цялата гама и структура, целия облик на българина."
Навремето години с удоволствие четох книгата "Словото на Бешков", чудех се на умението на един талант от изобразителното изкуство да мисли и пише така мъдро и проникновено и неволно си дадох сметка, че съм се възхищавал и на художници от моето поколение за умението им да пишат по-добре от мнозина писатели. Ако ме питате кои, веднага ще дам два от немалкото примери - небезизвестният Светлин Русев, или съученикът ми от Първа мъжка гимназия Димитър Арнаудов (Диди). С удоволствие и понякога с тръпка на преклонение прочетох и издадената преди десетина години книга на Бешков "Аз ще бъда далече", която си купих на изложбата. Една от нейните рубрики е наречена "Приятелите ми" и в нея са поместени думи за Никола Маринов, Иван Милев, Пенчо Георгиев, Александър Божинов, Майстора... Ами другите ни велики художници, които не са от приятелския кръг на Бешков? И България - страната, родила такива таланти в областта на изобразителните и другите изкуства, в останалите сфери на културата и науката сега е "последната дупка" в кавала на Европейския съюз!!!
Споменах Европата и не мога да не цитирам един призив на Бешков към колегите си: "Рисувайте, рисувайте, докато се превърнете в рисунка... Както Бах се превърна в музика и изпълни цялата вселена, както Моцарт..."
И понеже, колкото да се напъвам не мога да го кажа, както го е изрекъл геният художник и геният човек Бешков, ще приведа пак част от една негова миниатюра:
"Обичам хората!
Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в усмивка - искрена и чиста, с която дарявам на първия срещнат..."