ХИБЕРНАЦИЯ

Най-възпитано похлопах на вратата на академията, портиерът отваря и ми вика:

-Тука няма никой. Няма пари, няма кадри. Ти кого търсиш?

-Честно казано - викам му - не знам. Ама знам, че е тука някъде.

-Давай - вика онзи - кажи го на мен, пък ще видим.

-Предавам се - признавам аз. -  Не издържам вече този живот. Само празни приказки от властта, люпим семки и по цял ден претакаме от пусто в разно. Нищо от това, дето го говорят, не става.

Портиерът ме гледа.

-И за тези глупости ти чак до тука би път, така ли? 

-Не! Идвам в академията на науките с една конкретна задача. Искам да ме замразят! Давам тялото и душата си, да ме затворят в една капсула, да ме турят във фризера и да ме събудят, когато трябва.

-А кога трябва да се събудиш?

-Когато животът у нас стане по-добър. Когато нещата в държавата се подредят. Когато най-после властта удържи на думата си и направи нещо от край до край.

Портиерът пак ме оглежда.

-Трябва да спреш алкохола. В този вид няма да те приемат за замразяване, а за изтрезняване.

-Отдавна не пия - казвам - нямам пари. Но искам да съм жив, когато поне едно нещо, което правителството говори, е изпълнено. 

Портиерът ме гледа още по-внимателно:

-Скоро ходил ли си на лекар?

Махвам с ръка:

-Хич не ме слушаш, ти! Уморих се да живея в бъдеще неопределено време! Излиза правителството и казва: след половин година животът ви ще е друг, по-добър. Минава срокът и нищо не се случва. Или обещават други доходи - след година-две всичко ще бъде друго. След година-две нула, дупка от геврек! Слушам нови обещания, нови срокове, други хоризонти, водопад от думи. Мизерията си стои, глупостите нямат чет, а животът си отива.

Портиерът казва:

-Ако ти предпишат нови хапчета, трябва редовно да ги пиеш, да знаеш, че понякога помагат.

-Страх ме е - викам му, - че никога няма да видя обещаното от правителството и властта, да е готово и завършено в моя човешки живот. За това искам да ме замразят и когато нещо се сбъдне или просто се изпълни - да ме събудят, да го пипна, да му се порадвам. Не ща повече да живея с обещания, нито с лакардиите на властта.

-Добре, де - вика портиерът - замразяват те и подписват, че когато нещо обещано от правителството се изпълни, ще те събудят. Ами ако този ден никога не дойде, а? Кво правим?

Признавам:

-Мислил съм. Значи - властта е нефелна, нищо не се променя, аз си лежа във фризера и спя вечен сън. Но поне ще спя, без да сънувам кошмари.

Той ми вика:

-Ако случайно те приемат и те приспят във фризера, да знаеш - при тази власт твоят сън ще е много по-дълъг от живота, много.

Отварям уста да отговоря, ама не се сещам как!