Художникът през очите на писателя

Сборникът с разкази "Книга за художника" (издание на "Сиела") съдържа десет разказа и две къси новели. При очертана самостоятелност на всяко от тях те се съчетават в една ненатрапчива студия за характера на художническия акт като свободен от трите си измерения, но може би единствено реален образ на света около нас, за генетичната връзка на визуалността и словото, за властта и изкуството и властта на изкуството.
Всъщност това са параметри на подтекста, защото разказите са изградени през всепонятност на човешкото, през илюзията на видимото и коректива на алкохола и имат многослоен адресат; издържани са в двуединство на смеха и тъгата, осенени са от самоирония и пастелна болка, абсолютизират творчеството и демитологизират твореца.
Книгата е разделена на три цикъла. В първия, озаглавен "За художника историята е рано започнал днешен ден", са двата разказа - "Теофан грък" и "Живата светлина на майстор Миле", в които е внушено, че може би единствено напълно непроменима в цивилизацията ни е неочакваността, изненадата на таланта.
Вторият цикъл - "Художникът Ц трудният човек, който говори с образи, е образ, който говори трудно", съдържа разказите "Главата на императора", "Ателие", "Цветя", "Осми март", "Опит за убийство", "Зануляване", "Околосветско пътешествие" и "Бадемов цвят". В тях са закодирани, без да разрушават отвътре условността на литературното, преклонението и присвитото око към галерията мои приятели художници, пояснява авторът.
Третият цикъл - "Писателят търси цветното, художникът го раздава", с двете новели - "Свиждане" и "Апнея", визира света, в който премина голяма част от живота на моето поколение хора в изкуството, когато свободата се криеше вътре в тези, които се решаваха да я приютят и да я споделят в сакралността на приятелството. Новели, необременени от патетика и декларативност, пише още проф. Биолчев.

"Това е, от това започваш, помислих си аз, щом се замислиш за лицата на другите, започваш от колелце и чертички, от нищото, за да може след време да видиш лицето на плачещ мъж и без да разбереш за какво страда, да мислиш, че нито една черта в това лице не ти е непозната... От кой момент, след като си започнал вече да можеш, преставаш всъщност да виждаш?"