И във Франция не е лесно да си пенсионер

Дойче веле

И във Франция реформата на пенсионното дело предизвиква ожесточени спорове. Там пенсионната възраст трябва да нарасне от 60 на 62 години. Съпротивата от страна на обществеността е голяма.
Ле Бизо - малко селце с 500 жители, затънтено в Долината на Лоара. Моник и Гастон Дюверньо са пенсионирани фермери. След 22 години пенсионни вноски като работеща съпруга на фермер Моник получава пенсия от 180 евро месечно. Гастон, който е започнал да се труди като селскостопански работник на 16-годишна възраст, а по-късно е арендатор на малък парцел, получава 735 евро месечно. Семейството разполага с около 1000 евро на месец, ако се прибави и минималната пенсия, която Гастон получава, защото е бил някога кмет на Ле Бизо. Няма място за какъвто и да било лукс.
"Можем да преживяваме, защото имаме градина, няколко кокошки и зайци. Но дори само допълнителните здравни осигуровки поглъщат две цели наши месечни пенсии. Към това се прибавят застраховките, фиксираните разходи - за вода, ток и телефон, които няма как да се намалят. Трябва да внимаваме. Ставайки сутрин, вече имаме какви ли не разходи."
За щастие семейство Дюверньо са пестеливи и скромни хора, които, пенсионирайки се, поне са успели да купят малката селска къщичка, където дотогава живеели под наем: "Къщичката беше много стара, нямаше санитарен възел, нямаше отопление, никакъв комфорт. Всичките ни спестявания отидоха за тази къща и сега изцяло сме зависими от пенсията."
В подобно положение са много бивши фермери. Наистина държавата гарантира минимален доход от 700 евро месечно, но едва всеки 30-и от 16-те милиона пенсионери във Франция се ползва от тези плащания. Мнозина се срамуват, особено сред селските стопани.
В селските региони на Франция бедността сред възрастните е особено забележима. Между 10 и 15 на сто от френските пенсионери живеят на или под прага на бедността. Значително по-малко в сравнение с преди 4 десетилетия, когато всеки трети човек на възраст над 60 години живее в бедност. И все пак положението за голяма част от пенсионираните фермери остава трудно. Вдигането на пенсионната възраст би променило за тях малко към по-добро. Точно обратното: трябва да се мисли и за здравето.
"На 60 години жената на един фермер е напълно изтощена. Вършила е прекалено тежка работа. Това удря в колената, ставите, гърба. Човек се радва да може да спре да работи на 60 години. Пенсионирането на 60 години беше навремето добро решение, защото трябваше да се отворят места за младите."
Последният аргумент се използва до ден днешен от синдикатите срещу вдигането на пенсионната възраст. От една страна, Франция се бори с висока безработица сред младежите - над 20 на сто, а от друга, едва две пети от хората над 55-годишна възраст вече не работят.
"Държавата изобщо не говори за заетостта. А нали това е основният лост за финансирането на пенсиите. Т.е. проблемът би трябвало да се погледне от съвършено различна перспектива", възмущава се председателят на синдиката Се Же Те Бернар Тибо.