Импресии от Станимира Георгиева

СТАНИМИРА ГЕОРГИЕВА е от София. Осъзнато се посвещава на литературата, когато е в шести клас, тъй като е убедена, че тя е нещо изключително интересно и завладяващо, защото изгражда светове, стига до хората и ги кара да мечтаят. А също така вярва, че това е и нейният смисъл.
Вече 18 години авторката на поетични и прозаични текстове твори доста активно, има различни публикации, удостоена е и с престижни награди. Признава, че за нея да пишеш е равнозначно на това да бъдеш свободен.
През 2016 година излиза първата ѝ стихосбирка, наречена: "Кристалите на моята душа". Две нейни антологии с литературни текстове са издадени през 2019 и 2020 година. А втората ѝ поетична книга "Лирично огледало" зарадва ценители съвсем наскоро. Разкрива, че вече са готови художествените текстове за следващата ѝ прозаична книга, която е решила, че ще се казва "Самотни вълшебства".
Въпреки че е завършила художествена паралелка, изкуството е отворило сетивата на Станимира за естетиката, но на този етап тя се е посветила изцяло на литературата и рисуването е останало на втори план.
В момента е студентка, следва "Обществени политики и практики" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Обаче вижда своето бъдеще като творец, автор на текстове и писател.
ДУМА публикува нейни импресии, като част от стремежа на екипа ни да предоставя поле за изява на млади и талантливи българи.


Илюзия

Един сляп художник рисуваше картина.
Не виждаше цветовете, усещаше ги, изживяваше ги.
А какво бяха те?
Навярно един пастелен сън на душата, дълбоко чувство към красотата, нюансите на настроения и неуловените мигове на ярки пейзажи, един космос от усещания.
Синьо, бяло, жълто, червено, оранжево... Той ги виждаше с душата си.
Четката бе инструмент, невидима писалка на артиста, който изразяваше тъга, веселие, любовна омая, сънища, мечти, светове.
Мост към невидимата същност, черти, линии, фигури, символи абстрактни мигове, кълбо от желания и полутонове, и съзвездия, и взрив от тайни, емоции, сложност на изящна душевност.
А там, върху платното, личаха следите на живота на един сляп творец, който в себе си носеше светлина, нови красиви чувства, истински и чисти като капки жива вода.
Дъх на съвършенството, гениалност, тихата сила на цветовете и Любов.
Безкрайна неземна Любов към хората и тяхната красива същност.
И само това имаше значение, защото всичко друго бе Илюзия.
Една Илюзия и нищо повече!


Сънища на желания

Заспивах, в кадифения здрач летяха малки сини пеперуди, листата на дърветата шепнеха, вкусът от чая с жасмин бе сладостен дъх на едно неизпълнено желание, белите цветя загадъчно ухаеха на спомени, животът се преплиташе с любовта и сънищата, в красива златна спирала навън летяха птици и меките им криле сипеха сребърен прах над света.
Магия и красота рисуваха картина от чувственост, а там някъде някой мислеше за нашите души, изграждаше кули от желания, любовни трели, мисли и цветове, чупливи рози от бяла светлина, мекота на капки неизвестен парфюм, свят на неуловими неща и пишеше за нас история на влюбени, жадни създания, с дълбоки поетични копнежи, които пишеха своята история в поеми и вярваха, че сънищата са пътят, който ще ги свърже завинаги...
Защото желанията са миг на неуловимия пламък на ласките на любовта, а сънят е платното, на което с четките на душите си творим изящни шедьоври от чувства, смисъл, мечти, просто трябва да го поискаме и чудото се случва, в мига преди да заспим, когато от любов и желание летим към безкрайното звездно небе... към безкрая!


Изящността на белия лед

Дъх... бял като мраморен полъх, чист сняг от по-добър свят, форма на ясна любов, прозрачност, орнамент на кристал, следа от сол и опали... перли, затвор на звезди, бели макове с копринени души, бисерно огледало... асфодели от небесен скреж, бяла жажда за ледени ветрове, снежен прах, нежносини цветове, мечти, чрез които възкръсват любовни съзвездия, пламъци, нажежени до бяло, бяло, бяло, сякаш светът се покрива с копринено одеяло и илюзии от сребърни листа, а в очите има една неизречена красота, символи от снежни души... свят, в който личат следи от перлена чистота, светът на сълзи и миражи, пустини от бял пясък, брилянти.
А там, в двореца от млечнобяло стъкло, на трон от истини седи Любовта, с бяло ледено лице и изгаряща в бяло душа, сред бели пауни, песни и лунни цветя, с бокал от бляскави перли, с теменужено питие и предлага чувства, на умореното от живота човешко сърце.. плете дантела от чувственост и бяла магичност, а в очите й се чете вярност, музика и лиричност.. от белота има нужда този свят, от доброта, човечност, а любовта всичко това му предлага... яркост на порцеланов копнеж и възвишеност, смисъл, идеал, яркост на бял, нежен кристал, сълзи и бели лъчи, и копнеж, корали, мечти, звезди, а може би просто.... съдби!

Орнамент от чувства и сълзи

Аз още сънувам... някъде там!
Един свят от нежност и смисъл.
Един поет с лирично перо
за нас сонет е написал.
За чувства, звезди и сълзи,
за тайни и любовни писма.
В които много личи
образът на Любовта.
Любов, по-силна от всяка душа,
която Времето просто познава.
Любов, по-чиста от ден,
която Грехът не признава.
Един орнамент
върху лист от сърце,
обичащо с таен копнеж.
Едно сърце, което гори
и вярва в своя стремеж.
Една любов, която е дим,
която все още мечтае.
Която някъде
отвъд човешкия свят,
дълбоко в нас все още сияе!


Сънувай, когато си с мен!

Сънувай, когато си с мен!
Рисунка Людмил Асенов

Когато дъгата избледнее,
когато моята душа
в пламъци по тебе тлее.
Когато в нощен полусън,
като сянка преминавам.
Когато съм ефирност, нощ,
когато пак те завладявам.
Когато съм в дрехи от мечти,
с коси от черен вятър.
Когато край мен летят стрели,
и образи, които не познавам.
А аз в твоя сън ще бъда
като лунна светлина,
като лъч небесна звездност,
като влюбена жена.
Сънувай, когато си с мен
и нека този сън да бъде красота.
Като поглед, пълен със звезди,
като лунни сетива.
Като капки нежна страст,
като изумрудена роса,
като повик в безкрай!
Като Любовта!