Иншаллах или гледайте си работата

Знаете ли колко е стокооборотът между България и Катар. Едва ли. Това не е информация от животрептящо значение за българските граждани. Тях много повече ги вълнува как във времена на немотия властта използва парите на данъкоплатците и дали нейното поведение е съзвучно с политиката на затягане на поясите за гражданите, провеждана от финансовия министър Симеон Дянков. Скандалът с бонусите показа, че властта се държи нагло и прави точно обратното на обществените очаквания. Вчерашният скандал в държавата Катар показва, че това правителство не само не си вади поуки, а продължава наглата си политика на безсмислено пилеене на държавни, а и на частни средства.
И така. За 2010 г. стокооборотът между България и Катар е бил 2,4 млн. долара. От тях сме изнесли стоки за 2,2 млн. долара и сме внесли за 200 хил. долара. Този "гигантски" стокооборот явно е бил причината Бойко Борисов да натовари на самолета половината правителство, кмета на София и 100 бизнесмена, които са се изръсили с една добра сума, за да ги откара на бизнес форум в Катар. Който форум се провали, защото катарците - то ли 500, то ли 50 души, не дойдоха на него. Този факт не може да се нарече дори провал. Това си е излагация, която логично се вписва в трагикомедията от грешки, каквато представлява управлението на ГЕРБ.
По-късно вчера разбрахме, че откриването на форума щяло да бъде преиграно, белким някой дойде. Това няма особено значение. Ако Борисов и министрите му искат, може би цяла седмица да си седят в Катар, за да съберат местните бизнесмени, които да си поговорят с българските им колеги. Лошо няма, ако не трошаха държавни пари и имаше някаква полза. А такава няма, и освен че си направиха поредната екскурзия до екзотична дестинация, управляващите изгубиха времето и на българските предприемачи, които им се вързаха на акъла.
Особено умилителен е министърът на икономиката Трайчо Трайков, който оправда провала с това, че Катар не ни бил традиционен търговски партньор, бил малка страна и не представлявал голям пазар за българските стоки и услуги. Е, тогава защо изобщо отидохте, г-н Трайков?
Впрочем все пак има резултати от тази визита. Първо, Бойко Борисов и Цветан Цветанов видяха Катар. Така де, кога иначе ще го видят. Второ, по време на разговорите местните шейхове много пъти употребили думата "може". Катар можел да участва в инфраструктурни проекти, можел да участва в развитието на туризма, можел да участва в земеделски проекти. Може. Освен това научихме, че катарците произнесли и думата "ако". Щели да ни доставят втечнен газ, ако имали икономически интерес. Тъй като не ни доставят такъв газ, сами си вадете изводите.
И една друга много важна дума казали на Борисов катарците, когато станало реч за инвестиции у нас. Думата "иншаллах". Ще рече "ако е рекъл Господ". Катарските инвестиции ги чакаме от години и все не идват. Работата е там, че "иншаллах", освен всичко друго, при арабите се използва и като форма за вежлив отказ. Матю Хелмке в книгата си, посветена на хумора в арабския свят, разшифрова "иншаллах" като: "Това, за което вие ме молите, за съжаление е неосъществимо, освен ако не се намеси Бог!"