ИСКАМЕ ПРОМЯНА

Георги Коновски

...Отборът пак се събра около съдията. Пръв взе думата капитанът:
- Господин съдия, не може така повече! Не сме съгласни... Те ни вкарват вече трети гол... Не е честно!
- Да, да - не е честно - завикаха играчите.
 А вратарят добави:
 - Ами че така ще отпаднем от турнира...
Съдията замислено порови с крак в чимовете:
- Хубаво, де... Искахте да изравним силите, щото те били по-силни от вас... Изгоних от терена двама от тях, но те, макар и деветима, пак ви вкараха гол...
- Ама как... - прекъсна го централният защитник, - нечестно е! Техният нападател излъга Пешо, после прекара топката между краката на Мишо, накрая ме литна... Не може да се играе така! Къде е истинската, спортсменска игра? Къде е уважението към съперника?
Съдията кимна.
- Разбрах ви и тогава отстраних още един. Но пак ви вкараха гол...
- Фалшив гол! Използваха, че вратарят се беше зазяпал по самолета горе, и отдалече - бум...
- Да! Добре, но след което извадих и вратаря им, те пак ви вкараха гол! Трети поред!
- Ами ние си мислехме, че останали без вратар, те само ще се бранят... Кой да се сети, че ще тръгнат на контра...
Съдията се замисли...
- И сега какво?
- По тоя правилник не щем да играем... Направен е в полза на по-силния отбор... Промени трябват... Примерно - на всеки вкаран от тях гол - на нас да признавате два. Като компенсация...
- Или да се увеличи тяхната врата двойно! - извика друг от губещите...
- Бе какво двойно! Цялата аутлиния вече да е врата! - добави трети. - И вратар да няма! Откъдето стпреляме, гол да вкарваме!

(Всякакви прилики със случващото се в днешна България са случайни.)