Изграденото от тях може да се види и днес

Отдавна, твърде отдавна ме занимаваше идеята да напиша книга за председателите на  Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в гр. Толбухин (дн. Добрич), пише Атанас Пеев, авторът на книгата "Преобразители на Добруджа" (изд. "Матадор 74"). Дълго мислих как да я озаглавя - дали да ги назова преобразители, съзидатели или градители на Добруджа. Убеден бях, че им подхожда едното, другото и третото, защото те дадоха частица от своята младост за реализирането на преобразованията на този хлебороден край на родината и с действията си промениха мислите и съзнанието на хората, пише авторът. Дълбоко вярвах, че такава книга у нас се издава за първи път и това ме задължаваше още повече да споделя идеята си със съвременни ръководни дейци, които дълбоко уважавам заради авторитета и ангажираността им в обществените дела и активната им гражданска позиция. Техният отговор беше положителен и той ме окуражи. По едно или друго време председатели на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Толбухин са били Михаил Андреев, Никола Тънков, Иван Димитров, Георги Стоянов и Костадин Станев. Какво знаем за тях и тяхната дейност? Нека с ръка на сърцето да си признаем - почти нищо! Постарах се с чувство на добросъвестно изпълнен дълг в книгата си да отговоря на този въпрос както на младите, така и на възрастните й читатели, заключава Атанас Пеев.
Подзаглавието на книгата "Краеведско-родоведски биографични очерци за председателите на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в гр. Толбухин (1959-1987 г.)" дава информация както за нейния жанр, така и за времевия обхват на повествованието. Тя представлява сборник от биографични очерци на председателите на ИК на ОНС в Толбухин за период от 30 години - по-значителната част от социалистическия ни строй. Това пише в предговора д-р Кремена Митева, редакторка на книгата.
Авторът поставя акцент върху ролята на тези мъже за преобразяването на Добруджа. Именно защото открива заслугите им в тази посока, Атанас Пеев решава да опише дейността им, опасявайки се, че стореното може да бъде забравено или недооценено. Според него това са личности, които няма от какво да се срамуват, защото на първо място са поставяли обществения интерес, защото изграденото от тях е останало във времето и може да се види и днес. Следователно авторът ги оценява най-вече по делата им.
Атанас Пеев е авторитетно и уважавано име в краеведско-родоведските среди в Добруджа. Близо половин век е свързан с краезнанието и родознанието. Роден е в будно семейство с родолюбиви и патриотични традиции в с. Златия, Добричко, за което написва четири книги. В тях разказва за миналото, родовете, обичаите и традициите, за детските игри, за песните и легендите му. Обича родния си край и неговите красоти и забележителности, прекланя се пред добротата и трудолюбието на земляците си. Автор е на 28 книги за Добруджа. За проявен професионализъм като кореспондент на БТА (1971-1987) в бившия Толбухински окръг и редактор в местния и регионалния печат, за активната му краеведска дейност и за приноса му в изследването на добруджанския фолклор е удостоен (2011) с грамота и с почетна значка "Златно перо" на СБЖ.