Позиция
Изрезки от вестник
Кой ще ги прочете отново, кой ще им повярва кой ще има нужда от тях днес, а защо не и утре
/ брой: 190
И във времето на електронната комуникация и интернет, на електронните пощи хартиеният носител остава временно полезен архив. Над петдесет години съхранявам изрезки от вестници и списания с авторски публикации - коментари, информации, стихове, епиграми, старателно събрани в книжни папки и найлонови джобчета по дати и години. Без да съм ги преброявал, това са поне петнадесет хиляди изрезки - в тях е смисълът и споменът за творчество, емоции, преживявания. В папките е съхранено всекидневието от отминалото време. Някои вестници дори вече са история и само памет, но написаното в тях остава като символ на убеждение, доверие, протест и просто мнение и позиция по основни теми, защото са били в дневния ред на живота.
И излиза, че животът ти е в тези изрезки. В тях е останал трепетът от непремълчаното, в тях дишат поривът и надеждата за по-добро утро, в тях е запечатан мигът на отминалото столетие, копнежът по следващото. Тук са отзивът, рецензията, оценката на времето. В тези изрезки рухват стени, сменят се ценности, като на лента минават събития и личности, а между редовете им - разочарования, обиди, красиви лъжи, лъскави и не чак толкова лъскави истиниЕ Твоята позиция обаче стои някак в ъгъла и не смее да изрече отново гласно мнението за гласността и преустройството или свенливо се опитва да зачеркне имена на съмишленици и довчерашни приятели. Ти страхливо препрочиташ пасажи, не вярваш вече на себе си, че си ги писал, но не се отричаш от тях. Защото си бил искрен и откровението е било твоето Аз в случая. Никой не ти е натрапвал това мнение, тази позиция. Ти си вярвал в нея независимо, че сега ти се струват архаични и излишни именно тези коментари, тези публицистични и литературни упражнения, които си приемал неподправено и доверчиво, срещу които и сега ще застанеш убедено да ги защитиш в името на една кауза, в името на една надежда и вяра.
Кой обаче ще ги прочете отново точно тези твои изрезки от вестник? Кой ще им повярва отново, както ти си им повярвал някога? Кой ще има нужда от тях и днес? А защо не и утре? Ето това е въпросът, който чака отговор! За смисъла от тези изрезки от вестник, за стотиците и хиляди публикации в папките на твоя живот!
Един ден те ще попречат на домашния ти уют или на уюта на тези след теб. И в един миг тези изрезки от вестник ще отидат на мястото си. Ще ги претопят за нова хартия, върху която друг ще остави своя нов почерк, своята нова представа за истината, в която ти трудно би повярвал вече...