Как австрийците се грижат за хората с увреждания

Виена ме посрещна ослепителна и величествена. Цяла вечер се разхождахме из широките булеварди, потопени в неповторимата атмосфера на интимност и задушевност. Улични музиканти спокойно и с удоволствие свиреха и пееха наоколо. Времето ни беше ограничено и напрегнато. Присъствахме на Министерската конференция, организирана от Икономическата комисия към програмата за развитие на ООН. Българското посолство във Виена бе любезно да ни организира посещения в дома за възрастни незрящи хора и със силно увредено зрение "Йохан Вилхелм Клайн Хаус" и във Федералния институт за възпитание, образование и грижи за незрящи деца от 3 до 22-годишна възраст. Носят едно и също име, защото са създадени от Йохан Клайн, посветил се в помощ на незрящите.
Мисията на живота на този бележит човек е била да се грижи за незрящите, за тяхното образование, обучение. През 1804 г. Клайн започва да преподава на незрящото момче Яков Браун, което го вдъхновява да основе института за слепи. След изграждането на училището и дома те са преминали на издръжка на държавата по негово настояване. Това се случва през 1816 г., когато институтът се преименува в Кралски институт за слепи, а през 1949 г. става Федерален институт на слепите. Клайн издава и учебник за преподаване на незрящи и през 1825 г. самият той става преподавател в дома за възрастни.
Това, което видях във Виена, по нищо не може да се сравни с нашите специализирани училища и старчески домове. Навсякъде, където влязох, имаше спокойствие и уют, голяма чистота и изключително любезен обслужващ персонал. При посещението ми във Федералния институт ме впечатлиха условията, в които се обучават и живеят децата. Освен слънчевата детска градина има и училище, в което децата се занимават и с професионално обучение още от ранна възраст. Някои от питомците са с много допълнителни увреждания и към тях се подхожда индивидуално. Обучението им е свързано с най-елементарните неща - ориентация, обличане, хранене, придвижване. Институтът разполага със зали за различни дейности, голям плувен басейн, разкошен двор за игри и разходки. Тук е единственият по рода си музей за незрящи хора с множество експонати - първите приспособления за обучение, книги на Брайл, набори на символи по геометрия, карти, глобуси, животински модели, пишещи брайлови машини, различни технически пособия за работа. Децата се обучават и по активна ехо локализация и далекосъобщения. Разполагат с програми по туризъм, хорова дейност, дизайн, курсове по готварство.
Запознахме се с директорката на института - г-жа Алтенедер, и с един от учителите - г-н Шмидт. Двамата са постъпили на работа в един ден. Самият Шмидт е незрящ, средното си образование завършва в този институт, после завършва и висше. С него дълго разговаряхме за възможностите, които се предлагат в Австрия за децата с увреждания и той ни обясни, че много малко са висшистите с увредено зрение, защото матурите при тях са трудни. Професиите, които може да се усвоят тук, са тъкачество, дърводелство, кошничарство, масаж и др. Шмидт има малък компютър с Брайлов дисплей, който струва много скъпо, но е извоюван от министъра на Федералното министерство на труда и социалните грижи. По оживените улици на Виена и в метрото той се движи уверено, защото в града има набраздени обособени пешеходни линии и всеки незрящ може да се придвижва с лекота. Може да разчита и на говорящите устройства на касите. Голямата страст на Шмидт са музиката, шахът, обича да пътува, да се забавлява с децата, посетил е много държави, включително България.
Бяхме също и в дома за незрящи възрастни хора, който се намира в края на града, но се стига до него бързо с удобното метро. Асансьорите навсякъде работят и са удобни и лесни за ползване от хора с увреждания и майки с деца. Посрещнаха ни приветливи хора и един специалист, който се занимава с ориентирането и мобилността на обитателите на дома. Д-р Малечек ни разведе навсякъде, показа ни салоните за спорт, козметика, фризьорство, кафенето, трапезарията. Тук хората живеят в самостоятелни и уютни стаи със собствен санитарен възел. Получават медицински грижи и посещават интересни културни прояви. Занимават се с изработката на различни приложни изделия, които след това се продават. Говорихме с ведри и приятни жени, които не показаха да изпитват неудобство заради факта, че живеят в специализиран дом, далеч от близките си. Седяха отвън около масите в кафенето и весело и оживено разговаряха. Всеки обитател носи на врата си медалион и при нужда го натиска и разбира къде се намира, а ако не може да се справи сам, чрез него вика човек от персонала, за да му помогне. Видяхме и малък компютърен уред, на който хората с увредено зрение могат да си водят бележки, да слушат музика.
Д-р Малечек е помогнал на мнозина да се върнат към живота. По народност е чех, но владее добре немски и е много търсен от хората, които в по-късна възраст са загубили зрението си и се нуждаят от специализирани услуги. Той се гордее, че само за шест месеца пациентите му се изправят и се движат самостоятелно, домакинстват и се обслужват както някога.
След Виена си мисля, че и в България може да бъдат положени усилия, за които понякога не се изискват средства, а са достатъчни една добра дума и нагласата да помогнеш на хората с увредено зрение да се почувстват достойно.