Как се убива тристранка

Отговорът на този въпрос не е труден: "Поучете се от BG-опита 2009-2012 г." В края на миналата година синдикатите напуснаха тристранния диалог. След това обсъждаха пенсионното законодателство с работодателите - просто си направиха двустранен диалог. Тристранният е изпразнен от съдържание, заявиха синдикатите. Това, разбира се, бе добре дошло за т.нар. трета страна в т.нар. диалог. Но пък не бе достатъчно.
Някои от работодателските организации също се оказаха неудобни за т.нар. трета страна и тя си измисли удобен начин да се отърве и от тях: въведе изискването "национално представителните работодателски организации да не извършват дейности, възложени им изрично със закон или друг нормативен акт". По този начин не само най-голямата, но и най-старата работодателска организация няма да участва в заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така напълно вече се изкривява тристранният диалог и се превръща в два двустранни съвета, както каза неотдавна един работодател: единият са КРИБ и държавата, другият - синдикатите и останалите работодателски организации.
Ако се върнем назад във времето, когато за пръв път трябваше да се гласува спорният текст в Кодекса на труда, нека си припомним, че това бе сторено минути преди края на заседанието и след намесата на Симеон Дянков. Депутатите изненадващо гласуваха текста, който преди обяд бяха отложили след острата реакция на опозицията.
Любопитното е, че когато дойде на власт, ГЕРБ най-много говореше колко е важно да бъде "възстановен" тристранният диалог. Това зарадва всички. Всуе, радостта бе кратка. Защото едва ли е имало друго правителство, което да се е опитвало по толкова йезуитски начин да се отърве от всяко различно мнение на всяко ниво. Още от зимата на 2009-2010 г. този диалог започна да става бутафорен и краят, на който сме свидетели сега, не е толкова неочакван.
Може би това е един от множеството парадокси, които се случват напоследък у нас. Както и другият, че българите отдавна не вярват на властта, а неотдавнашна анкета показа, че 40% от гражданите са... удовлетворени от тази власт. Всичко това би било страхотно, ако през ден не бе съдена държавата ни в Европейския съд за правата на човека. И ако стачници не се жалваха, че са заплашвани от уволнения, защото ръководството на предприятието се опитва да им окаже натиск. Но това са доста банални начини за убиване на какъвто и да било диалог, в това число и на тристранния.