Какво ни даде 10 ноември

Време е да си зададем този въпрос. Минаха 30 години от датата, повлякла след себе си доста спорни събития в нашата история. 

Под лозунга за свобода и демокрация премахнахме еднопартийната система... Днес властта е в ръцете на олигарсите, феодалите по места, мафията. Те държат в ръцете си националните богатства. 

Свободата... Днес можеш да кажеш всичко, можеш да протестираш. И какво от това, като няма чуваемост? А ако някой започне много да пречи, тогава целият държавен репресивен апарат в комбинация с яки мутри се стоварва върху него. Хората живеят в страх и предпочитат да си мълчат. 

Свободата на медиите? Да, на 111 място в света... 

Спечелихме свободата да пътуваме навсякъде по света... За много българи тя се свързва с търсене на работа, тежка експлоатация и смазващ труд. 

Преди имаше равни възможности за всички. Днес - чудовищно разделение между бедни и богати. 

Върнахме си земята и частната собственост, за да унищожим селското стопанство и да закрием работещи предприятия. Днес голяма част от земите пустеят, а заводите са руини. Не произвеждаме, а живеем от еврофондове.  

Отрекохме държавната собственост, повярвахме в частната инициатива и сега работим от ранна сутрин до късен здрач, на по две - три работи, за да изхраним децата си. В това време децата ни растат на улицата, сред дрога и насилие, без нашите грижи и без нашия надзор. 

В магазините нямаше разнообразие от стоки, но имаше всичко необходимо. Днес  щандовете са пълни, но малцина могат да си ги позволят. За тези, които не могат, остават банките, заемите, лихвите и в крайна сметка - живот назаем. 

Имаше безплатно качествено образование. Днес образованието не е качествено - защото не е ценност, а дипломата е просто необходима хартийка. 

Имаше безплатно качествено здравеопазване. Днес мрем като мухи, ако нямаме пари да си платим скъпото лечение.  

Преди имаше морални ценности и добродетели. Днес те са подменени. Отрекохме идеалите за човешко равенство и братство... и ги заменихме за алчност, циничност, егоизъм. Станахме роби на парите, които издигнахме в култ.  

Премахнахме цензурата, за да наложим икономическа такава - днес талантливи писатели, актьори, художници, скулптури, които не са съгласни с комерсиализма в изкуството, не могат да популяризират творбите си. 

Не искахме да бъдем република на СССР,... за да станем щат на САЩ. И се превърнахме в първи натовци. Най-бедната страна в Европейския съюз. Загубихме националната си идентичност и самочувствие. 

Поставете на везните и претеглете: какво загубихме и какво спечелихме.