28 Май 2026четвъртък12:51 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Репортаж

Като на стара филмова лента...

Държавният рудодобив в България потъва в праха на забравата

/ брой: 181

автор:Йонко Бонов

visibility 3863

Както се вижда от снимките - така изглежда сега централната административна сграда на рудоуправление "Девети септември" над Сеславци. Това беше един от обектите на Държавно стопанско обединение "Редки метали". Днес - строителна развалина, отдадена на грабителство и запустение.
С един от някогашните работници по поддръжката на сградата проникваме внимателно по стълбището на оцеляващата конструкция.
"Тук, отляво, беше библиотеката. Още е пред очите ми интелигентната красива библиотекарка - припомня си той. - А тук - заставаме пред една избита стена, пред която са разпръснати тухли, хоросан и някакви пластмасови кутии - тук беше лампистерната - помещението, в което се съхраняваха по номера и се зареждаха за следващата смяна персоналните миньорски лампи. Ето, в тези пластмасови кутии се слагаха батериите. А тук - спътникът ми се навежда и повдига една фасонка - се завиваше лампата, която се свързваше с батериите. Лампите трябваше да издържат по една смяна под земята."
Продължаваме напред. Наоколо не е останало нищо, което да напомня за миньорите, административния и помощния персонал. През разбитите голи стени светлее небето. Впрочем още си стоят фаянсовите плочки, с които са облепени отделенията на банята, откъдето са минавали миньорите след всяка смята, преди да влязат в столовата. Някои от помещенията са натъпкани с бали от слама. Личат и говежди изпражнения.
"Уранодобивът е тежко производство - подема моят придружител - миньорите бяха осигурявани с всичко, от което имаха нужда всеки ден - здраво облекло и оборудване, силна храна, минерална и газирана вода. След всяка смяна дрехите се сваляха в пералнята, която беше на най-долния етаж. За следващата смяна на миньора бяха вече изпрани и подредени. Служебни автобуси извозваха хората до домовете им в София и обратно - към урановия рудник. Когато преди няколко години се изкачих тук за първи път след три десетилетия, онемях, когато видях тази развалина - споделя с присвито гърло някогашният работник по поддръжката на сградата. - И сега пред очите ми, като на стара филмова лента, са онези миньори, които работеха тук. Колко хора имаше, колко ентусиазъм, колко много надежди сега са в прах и в пепел..."
Към Държавно стопанско обединение "Редки метали" имаше още химически завод за обработване на урановата руда в Бухово, управление "Стройрайон", на гара Яна съществуваше предприятие за стоварване и съхраняване на оборудването за рудниците в района, както и машинно-ремонтен завод към това обединение. Днес за някои от тях напомнят само оцеляващи строителни развалини.












Снимки АВТОРЪТ

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ