19 Август 2019понеделник05:42 ч.

АНАТОЛИЙ СТАНКУЛОВ

Позиция

Кое е честно?

Есе за класовите понятия на един министър

/ брой: 109

автор:Владимир Георгиев

visibility 744

На 24 октомври 2015 г. едно наше уважавано културно издание публикува "Есе за честността" на Георги Марков. В това есе прочетох: "Честно е, когато искаш да пътуваш в чужбина..." В общ текст Г. Марков е дал много дефиниции за честността. Аз избрах тази.

Близо два месеца по-късно, на 11.12.2015 г., в интервю, качено на интернет страницата на Министерството на финансите, министърът на същото ведомство съобщава: "Справедливост е класово понятие."

Същият министър потвърждава тезата си през пролетта на 2017 г., когато по друг повод натъртва: "Справедливостта е класово понятие и е недостижима."

Развил се окончателно, на 23.05.2019 г. той отново е цитиран от медии да излага философските си схващания: "Честност е класово понятие."

Когато дефинираш едно понятие чрез друго, добре е поне определяемото да е съвсем ясно. Какво ли разбира финансовият министър под термина "класа"? Ако се ръководи от общоупотребимото схващане, че това е обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство (средствата и предметите на труда), вероятно допуска, че честността и справедливостта са продукт на принадлежността на тези средства към групата, която ги третира идентично. С други думи, ако собствеността към производствените средства е частна, една ще е представата за справедливост и честност; друга ще е, ако тази собственост е обществена, и трета - ако е държавна. Вероятно и кооперативната собственост ще притежава своя справедливост и честност, ако вървим по веригата на класовата идентичност на понятията. Оттук и предполагаемият извод, че честността и справедливостта нямат общочовешко и глобално значение, те са сурогат на проявлението на собствеността върху социалната принадлежност. Бедният е с едно чувство за справедливост, богатият - с друго; представата за честност у престъпник, завзел огромни активи и предприятия, е една, съвсем друга е тя у безработния специалист с две висши образования и с два чужди езика. За властника кражбата и корупцията са явления, за безвластния са престъпления; възприятията към един и същи факт от действителността са диаметрално противопоставими поради субективизма на класовото съзнание.  

Министърът на финансите е млад човек, едва ли е учил марксизъм-ленинизъм. Но класовостта не е измислица нито на Маркс, Енгелс и Ленин, нито на Хегел преди тях. Класи винаги е имало заради неравенствата в обществата. Може някога да изчезнат, но аз няма да дочакам това време. Неравността между хората обаче не означава неравностойност между тях. Справедливостта е инструмент на правото, не на собствеността. Не стоят на една плоскост явления, родеещи се с коренно противоположни потребности и битие. Честността изисква равноправие, а не равенство между обществените групи с различно отношение към средствата за производство. Богатите и бедните не са равни, но трябва да бъдат равнопоставени. Класовата принадлежност не може да пречи на морала, той винаги е надкласов.

Абсолютна справедливост и абсолютна несправедливост може да съществува само там, където няма държава. Тогава правото е на страната на силата; обществената група с повече физическа сила ще доминира над по-слабата - без значение дали това е честно. Ако справедливостта е принципно, изначално недостижима, както твърди финансовият министър, тогава държавата ще е напълно ненужна, а данъците ще представляват обикновен гнет, рекет над слабите от страна на силните. По-добре от мен го е казал Томас Хобс в "Левиатан" преди около четири века: "Където няма държава, нищо не е несправедливо."

Не зная към коя класа се причислява човек, който на 37 години напуска парламента по собствено желание, защото заплатата там била ниска. Щом на тази възраст имаш дързостта да даваш определения на тъй сложни явления, значи самочувствието ти граничи само с твоите лични постижения и качества. 

Според Спиноза определението е отрицание (Determinatio est negatio). Приемем ли честността и справедливостта за еднакво недостижими поради своя класов характер, тогава трябва да се съгласим, че и държавата е класов продукт и като такава е съвсем самоопровергаваща се и социално непотребна.

На мен повече ми харесва казаното от Георги Марков. Честно е да искаш да пътуваш в чужбина. Особено когато е безчестно да останеш в България - родината на избирателната, класова справедливост.

Опасност от пожари в пет области

автор:Дума

visibility 0

Каракачанов и Симеонов пак заедно на вота

автор:Дума

visibility 86

Овладян е пожарът до село Реброво

автор:Дума

visibility 420

София ударно продава имоти на безценица

автор:Деси Велева

visibility 157

/ брой: 158

Приключи делото на оманския фонд срещу България

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 158

Поредна отсрочка за новите касови апарати

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 158

БСП: Готвеният закон за пътните превозни средства е лобистки

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 158

Толът тръгва на ръчно управление с маршрутни карти

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 158

Дефицити за Великобритания при "твърд" Brexit

автор:Дума

visibility 82

Британците не са съгласни на Брекзит без сделка

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 158

Камикадзе окървави Кабул

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 158

Ада тепе - рударство на 3500 години

автор:Велиана Христова

visibility 126

/ брой: 158

Защо се отказваме от себе си

visibility 113

/ брой: 158

Всяка алтернатива е по-добра от управлението на ГЕРБ

автор:Боян Балев

visibility 131

/ брой: 158

Вярно с оригинала

автор:Лозан Такев

visibility 92

/ брой: 158

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ