Кое е честно?

На 24 октомври 2015 г. едно наше уважавано културно издание публикува "Есе за честността" на Георги Марков. В това есе прочетох: "Честно е, когато искаш да пътуваш в чужбина..." В общ текст Г. Марков е дал много дефиниции за честността. Аз избрах тази.

Близо два месеца по-късно, на 11.12.2015 г., в интервю, качено на интернет страницата на Министерството на финансите, министърът на същото ведомство съобщава: "Справедливост е класово понятие."

Същият министър потвърждава тезата си през пролетта на 2017 г., когато по друг повод натъртва: "Справедливостта е класово понятие и е недостижима."

Развил се окончателно, на 23.05.2019 г. той отново е цитиран от медии да излага философските си схващания: "Честност е класово понятие."

Когато дефинираш едно понятие чрез друго, добре е поне определяемото да е съвсем ясно. Какво ли разбира финансовият министър под термина "класа"? Ако се ръководи от общоупотребимото схващане, че това е обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство (средствата и предметите на труда), вероятно допуска, че честността и справедливостта са продукт на принадлежността на тези средства към групата, която ги третира идентично. С други думи, ако собствеността към производствените средства е частна, една ще е представата за справедливост и честност; друга ще е, ако тази собственост е обществена, и трета - ако е държавна. Вероятно и кооперативната собственост ще притежава своя справедливост и честност, ако вървим по веригата на класовата идентичност на понятията. Оттук и предполагаемият извод, че честността и справедливостта нямат общочовешко и глобално значение, те са сурогат на проявлението на собствеността върху социалната принадлежност. Бедният е с едно чувство за справедливост, богатият - с друго; представата за честност у престъпник, завзел огромни активи и предприятия, е една, съвсем друга е тя у безработния специалист с две висши образования и с два чужди езика. За властника кражбата и корупцията са явления, за безвластния са престъпления; възприятията към един и същи факт от действителността са диаметрално противопоставими поради субективизма на класовото съзнание.  

Министърът на финансите е млад човек, едва ли е учил марксизъм-ленинизъм. Но класовостта не е измислица нито на Маркс, Енгелс и Ленин, нито на Хегел преди тях. Класи винаги е имало заради неравенствата в обществата. Може някога да изчезнат, но аз няма да дочакам това време. Неравността между хората обаче не означава неравностойност между тях. Справедливостта е инструмент на правото, не на собствеността. Не стоят на една плоскост явления, родеещи се с коренно противоположни потребности и битие. Честността изисква равноправие, а не равенство между обществените групи с различно отношение към средствата за производство. Богатите и бедните не са равни, но трябва да бъдат равнопоставени. Класовата принадлежност не може да пречи на морала, той винаги е надкласов.

Абсолютна справедливост и абсолютна несправедливост може да съществува само там, където няма държава. Тогава правото е на страната на силата; обществената група с повече физическа сила ще доминира над по-слабата - без значение дали това е честно. Ако справедливостта е принципно, изначално недостижима, както твърди финансовият министър, тогава държавата ще е напълно ненужна, а данъците ще представляват обикновен гнет, рекет над слабите от страна на силните. По-добре от мен го е казал Томас Хобс в "Левиатан" преди около четири века: "Където няма държава, нищо не е несправедливо."

Не зная към коя класа се причислява човек, който на 37 години напуска парламента по собствено желание, защото заплатата там била ниска. Щом на тази възраст имаш дързостта да даваш определения на тъй сложни явления, значи самочувствието ти граничи само с твоите лични постижения и качества. 

Според Спиноза определението е отрицание (Determinatio est negatio). Приемем ли честността и справедливостта за еднакво недостижими поради своя класов характер, тогава трябва да се съгласим, че и държавата е класов продукт и като такава е съвсем самоопровергаваща се и социално непотребна.

На мен повече ми харесва казаното от Георги Марков. Честно е да искаш да пътуваш в чужбина. Особено когато е безчестно да останеш в България - родината на избирателната, класова справедливост.