Когато Господ дава - дава

На лов в Поибрене пред мен излезе заек и застана неподвижно. Изкуши ме да го гръмна, но се въздържах. След пусията заявих на колегите, че ако пак заек "иска да ми вземе пушката", ще защитавам ловната си чест. Бай Григор, председателят на дружинката, ме погледна строго и ме предупреди, че ако стрелям по заек, ще ме изгони.
На следваща пусия в храстите пред мен нещо прошумоля. Видях заек, който агонизираше. Явно беше удавен от хищник. Взех го.
Събрахме се на сборния пункт и бай Григор започна да ми се кара. Завърши с думите: "Щом стреляш по зайци - върви си! Повече няма да ловуваш с нас!". Изслушах смирено ръководителя на лова и с половин уста заявявих, че не съм стрелял. Бай Григор се замисли и възкликна: "Вярно: на пусията не се стреля!". Ухилен до уши му казах: "И бай Григор да не дава, когато Господ дава - дава!". Обясних на колегите какво се е случило и екна мощен ловджийски смях. Бай Кольо, нисичък закръглен човек, от смях падна на земята и започна да рита с крака.

Разказано от Иван Гагов