Колко неща са необходими на човек?

Елена Новоселова


ЕДУАРД БОЯКОВ
режисьор, създател на театралните фестивали „Златна маска“, „Нова драма“.
Потреблението трябва да бъде ограничено. По съветско време моят призив би бил пълно кощунство. Защото имахме необходимост от всичко, живеехме в общество на тотален дефицит. И апартамент, кола, вила – това бяха някакви тотемни цели, които малцина постигаха. А капитализмът, който навлезе в нашия общ живот съвсем неотдавна, даде възможност да удовлетворяваме своите потребности. И ние се озовахме в пространството на западния супермаркет. Спомнете си своето първо пътуване в чужбина. Главното, което впечатляваше нашите сънародници, и мен включително, бяха не великите произведения на изкуството и архитектурата, нито музеите. Щандовете на магазините! Това бе огромен културен шок! Ние всички си мислехме, че когато в Русия се появят такива магазини, ние ще започнем да живеем по-различно, ще станем по-свободни и щастливи. Но това не се случи.
Американските учени са сравнили размерите на съдовете и на храната върху 52 художествени картини от последното хилядолетие. И установили, че габаритите на чиниите са се увеличили с 66%, порциите с храна с 69%, а филиите хляб с 23%...
Имаше един момент, когато се опитах да установя броя на вратовръзките си. Признавам си, оказа се, че са 500...

РУСЛАН ГРИНБЕРГ
директор на Института по икономика на РАН:
Честно да си кажа, мислех си, че по брой на вратовръзките аз ще съм рекордьора. Имам 228...

МИХАИЛ ШВИДКОЙ
изкуствовед, критик:
-Между другото, приблизително така Уелс характеризира Карл Маркс: „Че какъв сериозен икономист е той? Човек с такава брада, за която трябва да се грижи безкрайно дълго, не може да бъде сериозен икономист!“

РУСЛАН ГРИНБЕРГ:
... Работата е там, че когато човек се ражда, той няма никакъв изход, той е длъжен да бъде щастлив. А това е много приятно: да имаш разнообразна храна, голям гардероб. Потреблението – това е синоним на свободата. Длъжни сме да имаме избор за всичко. Било то чорапи, началник или премиер-министри.
Спомнете си за седемдесет годишния съветски аскетизъм, кошмарното унижение, унинието, сивотата. И изведнъж Михаил Горбачов „разтвори вратите на затвора“, ние видяхме 400 вида кашкавал и от това, разбира се, получихме огромно удоволствие. Това не е синоним на щастието, но е много хубаво нещо.
Този натъпкан до пръсване хладилник, за който са си мечтали нашите родители, - това е страшна профанизация на олтара, която няма никакво отношение към нашето щастие.
А ако говорим сериозно, пазарната икономика работи по следния принцип: всичко, което ние сме произвели, вие сте длъжни да продадете. Но, казано честно и сериозно, обсъждането на темата за вредата от потреблението ми се струва голям фалш и лицемерие. В нашата страна едва 25% от населението потребяват това, което потребяват европейците. Останалите оцеляват. У нас цари недопотреблението.

МАРИНА КРАСИЛНИКОВА
социолог:
Потреблението на три четвърти от руското население е и ориентирано, и ограничено откъм храната и облеклото. И от какво са провокирани тогава популярните напоследък разговори за това, че обществото свръхпотребява? Раздразнението се появява тогава, когато се наблюдава дисонанс между доходите и потреблението. Някои наши граждани вече получиха огромни пари, но не са научени на правилата как да ги харчат. Хората довлякоха от съветското си минало навиците си на бедняци. А как може бедният човек да демонстрира социалния си статус? С това, че той добре се е нахранил и се е облякъл красиво. Когато в центъра на Москва някой си купува дрехи на безумни цени, несъпоставими с цените в европейските столици, той плаща не за вещта, а за честта да се приобщи към един по-висок статус.

СЕРГЕЙ КОВАЛЬОВ
психолог:
Лев Толстой е смятал, че истински щастлив човек става този, който осъзнае, че това, което притежава е всичко, което му трябва. В съзвучие с него академик Дмитрий Лихачов казва: беден – това не е този, който има малко, беден е този, на който не му достига.
Необходимо е сериозно да се говори за ограничаване на този статут, на тази фетишизация на потреблението, която в момента съществува. Да, има цел – животът да е хубав. Има средство – потреблението. Това е нормален процес. Но ако средството се превръща в самоцел, възниква така наречения закон на изместването. Да речем, за жените, които са били побъркани на тема диети, в цел се превръща не красотата, а самото отслабване. Не бива потреблението да се превръща в основен смисъл на съществуването на цивилизацията, обществото, индивидуалния човек. В резултат от фетишизацията на смисъла на потреблението, на статусния характер на потреблението, сред 20% от населението ние наблюдаваме екзистенциална невроза. Наситили сте се, напазарували сте си. И какво следва?
Изследванията на потреблението показват, че за периода от 66-та до 96-та година нивото на благосъстояние на американските граждани се повишило 1,5 пъти, а удовлетвореността от живота е намаляла 2 пъти.
През последните няколко години Япония изпадна в депресия, само защото спря потреблението си..

Г-Н ИСИДЗЕ МОТОЮКИ
министър - съветник, завеждащ информационния отдел на посолството на Япония в Русия:
В Япония вярват, че всяка вещ има душа. Моите родители не ми разрешаваха да оставям ориза си недояден, защото по този начин се проявява неуважение към духа на храната. Не бива нещо да се харчи напразно. Разбирането за това е японска културна особеност.
Нашата гледна точка е, че всички вещи и продукти трябва да бъдат много качествени. Може би има смисъл да се ограничи количеството на произведеното, за да се поддържа нивото на качеството. И още нещо. В нашето общество традиционно се осъжда този, който прекалено много потребява или изхвърля вещи, които биха могли още да служат.

РУСЛАН ГРИНБЕРГ:
Ние живеем в капитализъм. Ние нямаме друга алтернатива. А капитализмът – това е общество, което произвежда, за да продава. Ако вие не отидете в магазина, и ако вие не пазарувате, то производството спира, светът спира.
 
МИХАИЛ ШВИДКОЙ:
Ще ви кажа честно – не съм убеден, че за смисъла на живота се разсъждава по-лесно в къщите, където се отопляват с печки, където тоалетните са на двора. Макар че така се е получило, че хората са се замисляли за такива сериозни проблеми, именно когато са живели в по-сложни времена, отколкото сегашните. Но, поне аз така мисля, въпросът не е в това, как ще потребяваме, и ще станем ли от това по-малко духовни или повече духовни. Това е въпрос на вътрешни усилия на всеки поотделно.


Блиц допитване
Експертите също са хора

Каква вещ бе предмет на вашите детски мечти?
Едуард Бояков: Автомобил.

Руслан Гринберг: Шлифер.

Имате ли у дома ненужни вещи?

Едуард Бояков: Страшно много.

Руслан Гринберг: Всичките са ненужни.

Удовлетворени ли сте от състоянието на книжния пазар в момента?

Едуард Бояков: Не.
Руслан Гринберг: Няма какво да се желае повече.

Колко филма гледате на седмица?
Едуард Бояков: Може би пет.

Руслан Гринберг: Нито един.

Какво днес не ви достига?

Едуард Бояков: Осъзнаването на това, че имам всичко.
Руслан Гринберг: Всичко ми е напълно достатъчно.