Корупция необхватна

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Идват вчера двамца от сержантите и ми се хилят като млади крокодилчета.
- Шефе – викат - требва да ни представиш за награда!
- Защо бе? – питам. – Да не сте арестували някой международен терорист?
- Е, шефе! – продължават да се лезят те. – Чак до международни терористи не сме стигнали, но извършихме героизъм в мирно време!
- Значи сте разкрили нелегален бардак и не сте се възползвали от труженичките? – продължавам с догадките аз. – Ще ви представя за награда пред жените ви!
- Не, шефе, не! – отговарят. – Днеска с бардаци не сме се занимавали!
- А какво тогава, бе?! Наркотрафикант ли гепихте, фалшификатор ли?
И сержантчетата започват един през друг да обясняват. Ама се хвалят като отличници след матура.
- Спираме – казва сержант Лозев – един грък. За превишена скорост!
- И му се представяме по устав! – уточнява сержант Харизанов.
Лозев:
- На български и на английски! А гъркът – подъл византиец – нищо не казва и ни подава двайсе евро!
Харизанов:
- Ние обаче – не! Не приемаме!
Лозев:
- Византиецът вдига мизата! Дава още двайсе! И ни гледа въпросително!
Харизанов:
- Ние – пак не! “Документите за проверка и точка!”
Лозев:
- Оня добавя още сто! После още сто! Ние обаче – железни! Не щеме ний богатство, не щеме ний пари!
- А той?
- Той вади още две стотачки!
- После още две!
- Чакайте! – прекъсвам ги. – Докога така?
- До три хиляди! – отвръщат хорово двамата.
- И вие не ги взехте?!
- Не ги взехме, шефе! Свалихме го от колата и го закопчахме!
- Добре – викам - момчета! Ще ви представя за награда! А сега сте свободни!
Двамата излязоха, а аз се замислих. И ми стана и тъжно, и тежко, и болно! Господи, колко е прогнила нашата система! Колко са корумпирани тия младите! Няма го някогашният наш идеализъм! Оня им дава три хиляди евро подкуп, а те ги отказват! Бе по колко искат тия, бе?!