05 Май 2024неделя00:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Кошмарът на реформите

Дойде времето, в което трябва да се освободим от всички кресльовци и политически еднодневки, за да излязат напред истинските и достойните

/ брой: 36

автор:Панко Анчев

visibility 1701

През последните няколко години, и особено след идването на власт на сегашния безпросветен режим, постоянно се говори, че са необходими реформи, за да се интензифицира икономиката и да се подобри държавното управление, като се намалят разходите за неговата издръжка. Всичко е подложено на реформи. То не беше БАН, висшето и средното образование, здравеопазването, селското стопанство, строителството на магистрали, социално-осигурителната система. Претенции за реформи бяха отправени дори към православната ни църква, за да бъдела уж по-близо до народа. Кой не повтаря призивите за реформиране.
Реформаторството у нас, а и в целия днешен капиталистически свят, се счита за проявление на висок вкус и проникновено разбиране необходимостите на нашето време. Кризата изостри сетивата, озлочести хората, постави ги пред нови тежки изпитания, от които изходът бил единствено чрез реформиране на системата. За реформи говорят дори и уж умни и образовани хора, които по-добре от всички разбират причините за сегашното състояние и са наясно, че те няма да го променят и спасят.
Ние толкова много и дълго се реформираме, че дори не можем да се познаем. Властта окончателно се превърна в свърталище на посредственост и убогост, на безнравственост и ниска образованост, на безхаберие и наглост.
Но аз не смятам, че тези приказки са предизвикани единствено от безхаберие и папагалска простотия. Понятието "реформа" днес означава

ликвидация на социалната държава

и е сигнал за активно разрушаване на всичко положително, което буржоазната държава така или иначе създаде в своята история. Друга е вече нейната парадигма. Цинизмът на системата толкова е обсебил всичко, че е неудобно да се показва открито. Затова му се търсят цветни боички и гримове, за да не дразни народите. Повтаря се онова, което помним от първите години след политическите промени в края на миналия век. Тогава се говореше за "преход към пазарна икономика", за "пазарна икономика, но не и за пазарно общество" и други демагогии, за да повярват хората, че се отказваме от нещо много лошо, за да придобием нещо чудно хубаво. Това "чудно хубаво" нямаше как да се нарече с истинското му име "капитализъм", тъй като мнозина бяха вкусили от неговото отровно жило и щяха да разобличат лъжците. Днешната дума "реформа" е "финият и благ" синоним на "ликвидация на социалната държава". Тя е позивният сигнал, паролата за началото на социалния геноцид над бедните и безправните, над социално слабите, болните, старите, немощните.
"Реформаторските мнозинства", "реформаторското правителство" и други подобни камуфлажи са си чиста проба оръдия на разрухата и обезценяване традиционните социални ценности и придобивки, на демагогията и безчовечността. Трябва да кажем истината, да разсеем заблудите и да отворим очите на народа. Нека знаят, че башибозукът не е привилегия и защитник единствено на Османската империя, а най-вече на буржоазната система в условия на криза. Той е грубата и безпардонна сила, която е назначена да ликвидира опорите, крепящи слабите и немощните. И никак не е случайно, че вече се е появил истинският техен водач, който с упоение и наслада води след себе си воините на страха, насилието и бруталността. Чуйте го как говори, вижте го как изглежда, как присвива очи, за да изрече поредната си мъдрост, да охули предходниците си и да възхвали себе си. Когато начело на държавата застане подобен социален и антропологичен тип, вината не е в "простотията" на народа, а в

бруталността на системата

нуждаеща се от хора, които да мачкат и ругаят.
Какво донесоха и какво още носят реформите от последните двадесет години? Настанаха смутни времена, разместиха се социалните пластове, прозвучаха нови лозунги, появиха се нови "силни на деня", измени се характерът на държавата ни. Появиха се политически партии, правото на свободно слово бе записано в Конституцията. Властта прие да бъде избирана. Казваха тогава, че това е достатъчно, за да придобием енергия и воля, за да подобрим живота си. Но какво излезе? Оказа се, че всичко това само разпали враждите между хората, повторно ги раздели вече и по политически убеждения и принадлежност към партии. Задълбочи се до невъзможност социалната диференциация - бедните станаха по-бедни, а богатите - по-богати. Увеличи се безработицата, засили се несигурността, избледняха перспективите за бъдещето, младите се обезвериха. Егоизмът породи насилие, насилието увеличи престъпността.
И всичко това е резултат на реформите, осъществени от "реформаторските мнозинства" и след затварянето на "фабриката за илюзии", след новия "цивилизационен избор".
Но това очевидно не е достатъчно, за да задоволи социалната ламя, жадуваща да погълне и последните останки от някаква социална справедливост: все още достъпното здравеопазване, пенсионирането в зората на старческата възраст, осигурените работни места и прилично възнаграждение. Още реформи им трябват и ще им трябват дотогава, докато и това не бъде погълнато от триглавата ламя. Трябва им и православието, което крепи духа и проповядва любов и справедливост, нравствени ценности и милосърдие.
Всъщност никакви реформи не са необходими повече. Необходими са стабилност, зрялост, спокойствие, търпение, разум, интелигентност, култура, образованост, добра воля и знания. Дошло е време "за събиране", а не "за разпиляване". Дойде време

да осъзнаем заблудите

от 90-те години и да се освободим от тях, за да започнем да мислим спокойно и трезво със съзнанието за големия труд, който предстои. Дойде времето, в което трябва да се освободим и от всичките тези кресльовци и политически еднодневки, за да могат напред да излязат истинските и достойните. Време е най-сетне за ново мислене и разумни действия.
Ние сме затънали до уши в калта не на бедността и мизерията, а на безнравствеността и глупостта. От тази кал трябва сега да се измъкнем, да се очистим от нея, да се преоблечем духовно, за да тръгнем по пътя, който лежи пред нас и по който дълго ще вървим. Не бедността е нашият главен проблем, а простотията и арогантността, невежеството и пожарникарският оптимизъм, полицейското самочувствие на управниците. Бивали сме и по-бедни, но никога подобна убогост не ни е управлявала.
Това е единствената и жизнено важната реформа, която сме длъжни да извършим. Тя може би ще е и най-трудната, защото посредствеността така дълбоко се е впила в обществото, че напълно го е обсебила. Но за умните и разумните хора нищо не може да бъде пречка и те няма да се спрат пред подобна трудност. Време е да дойде най-сетне тяхното време!
А умни хора има достатъчно в България. Умни и нравствени, със съзнание за отговорност и дълг пред нацията и народа, пред отечеството, което толкова се намъчи и изстрада, че е време да го съжалим и да му помогнем. На първо време поне като преустановим реформите и възстановим справедливостта и милосърдието, уважението към традициите, разума и благородството.


 

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 1312

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 1359

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 1562

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 1309

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 1301

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 1513

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 1324

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 1449

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ