Кой фалира НДК?

Седмицата на архитектурата в София сложи  началото на голяма дискусия за бъдещето на Националния дворец на културата и прилежащото му пространство. На дневен ред отново изникнаха важни въпроси и дълго отлагани решения за съдбата на една от най-емблематичните сгради не само за столицата, но и за страната. Дворецът, който е издигнат в края на 70-те г. на миналия век, впоследствие се доказва като работеща културна институция, приобщила десетки събития и прояви на изкуството. И не само. НДК става известен и като най-големия конгресен център в Югоизточна Европа, с име и добра репутация.
С днешна дата, за съжаление, нещата далеч не са розови. Напротив картината е мрачна. Отчайваща. Преди години сградата е кипяла от живот, нашите майки и бащи, хората от по-възрастното поколение, са били постоянна публика. Редовни посетители, ставали са свидетели на не едно мащабно културно събитие, на не един форум на духовността. Днес залите замират. Не се извършва почти никаква смислена дейност. Няма ясна визия и план за какво да се използват помещенията... Просто НДК се превръща в рентиерска организация, обслужвайки нечии лобистки изгоди. Още по-страшното е, че дворецът не на шега фалира, както алармира бившият му директор Христо Друмев.
Кой има интерес? Кой всъщност финансира и трябва да отговаря за икономическата осигуреност на знаковата сграда? Дори въпросът за собствеността все по-горещо продължава да се дискутира. Кой всъщност дърпа юздите? В чий интерес е нищо конкретно да не се предприема за една сграда, която е национална (все още е). Нарочно ли се оставя на произвола... за да бъде приватизирана? Защо ли? Изглежда, че управляващите искат да я заличат от културния облик, от живота на града. Нищо, че София се бори за Европейска столица на културата. Има опасност да остане без сграда на културата. А мястото е чудно за поредния мол...