Кой ще ни пази от "пазачите" на закона?

При посещението си в Чехия премиерът Борисов заяви, че Законът за конфискация на имущество без съдебно решение ще бъде приет, въпреки че и в Европа не го харесват. Прозвуча ни като стария виц за гузното казашко обяснение: "Пия, но с отвращение". Въпреки връщането на закона от парламента през юли т.г., ЕК поискала спешно законодателство за конфискация на незаконно придобитото имущество. Явно за Борисов това е достатъчен аргумент нещата да се претупат, въпреки откритото и основателно недоволство на обществени и стопански организации, водещи юристи, правозащитници и граждани. Според премиера това било своеобразно "връщане на комунизма", но той бил убеден, че при ГЕРБ "демокрацията ще бъде опазена". Това изказване, ако не беше толкова тъжно и тревожно, щеше да предизвика бурно всенародно веселие.   
Не подлежат на съмнение констатациите, че комисията "Кушлев" се оказа крайно неефективна. Тя спечели само 4 дела в съда и успя да вкара в хазната едва 953 976 лв., т.е. само 0,2% от запорираните имоти на стойност 408 660 977 лв. Но действията й бяха контролирани от независимата съдебна система. Сега законът "Попова" не предвижда съдебен контрол върху конфискациите. Вероятно така те ще станат по-бързи. Но на каква цена? Кой ще ни опази от пазителите на закона? Кой ще гарантира, че балканските ни страсти няма да ни вкарат в магистралата на реваншизма, личното отмъщение и разправата с инакомислещия, смачкването на политическия опонент. Кой ще контролира контрольорите изпълнители?
На всички тези въпроси ще се наложи да продължи да отговаря авторът на закона и бивш правосъден министър от ГЕРБ Маргарита Попова. Кандидатирането й за вицепрезидентския пост е подходящ повод да използва кампанията си, за да се опита да разсее страховете на българските граждани. Те от своя страна вероятно ще я питат, дали провалът с нескопосания й закон не е повлиял съществено за изкарването й от правосъдието и насочването й към президентството. Народът ни не е толкова прост, колкото някои искат да го изкарат, поради което лесно забелязва изцяло хаотичните ходове на управляващите от ГЕРБ. На гражданите им е ясно, че функциите на вицепрезидента включват и осъществяване на политиката на държавния глава по помилването. Интересно как един безмилостен законописач би осъществявал подобна функция. Каква е гаранцията, че гафовете от "Дондуков" 1 няма да се прехвърлят на "Дондуков" 2?
Засега като че ли само изборите могат да спрат експериментите с бедната ни държавица.