Книги
Лавица
/ брой: 32
"ПРАВИЛА ЗА НАРУШАВАНЕ" от Ричард Темплар издава "Обсидиан" в превод на Елка Виденова. От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Проблемът е там, че много от техните съвети просто не са верни. И все пак те оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не. Как да отделим ценното от излишното? Златото от пясъка? Мислете. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас, съветва авторът.
"НЕВИДИМИЯТ ЖИВОТ НА ЕУРИДИСЕ ГУЗМАО" от Марта Баталя издава "Колибри" в превод на Снежина Томова. Рио де Жанейро в средата на миналото столетие, разнолик, ухаещ на подправки, кокос и гуава. На фона на колоритно пано, изтъкано от различни социални прослойки, се откроява микрокосмосът на две сестри, дръзнали да престъпят утвърдените закони на благонравието и да потърсят смисъл на съществуването и собствено място извън сянката на мъжкото рамо. С разбиране и съпричастност, с лек феминистки привкус, с тънък хумор, на места хаплив и горчив, Марта Баталя разкрива невидимия, мечтателен живот на своите героини в една приказна сага, роман река, наситен с екзотичния бразилски дух.
"СВИРЕПА АРЕНА" от Джо Таскър издава "Вакон". Авторът е един от най-изявените британски алпинисти, специалист в катеренето с минимално количество екипировка. Книгата разказва за участието му в първото зимно изкачване от британци на северната стена на Айгер, за стъпването на Дунагири, за покоряването на западната стена на Чангабанг с Питър Бордман (смятано за невъзможно по онова време), за първото изкачване по северния гребен на Кангчендзьонга, както и за двата неуспешни опита да стъпи на К2. Това е история за всеотдайната решителност, силата и куража да следваш една цел, чиято стойност и привлекателност често са правопропорционални на риска.
"ЗАВИНАГИ МОЕ МОМИЧЕ" от Хайди Маклоклин издава "Ибис". Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран - да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си. Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който й казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих - усмивката й, аромата й. А сега се връщам. След десет години. Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време. Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче... Това е трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов.