Левицата пред съдбовен избор

Чавдар Стоянов,
доктор по европейско и международно право

    Предстоящото провеждане на конгрес на БСП вероятно ще се превърне в политическата новина на тазгодишния летен сезон, защото нов лидер ще оглави левицата, който наистина има историческата мисия - да възвърне доверието и да стабилизира позициите в навечерието на предстоящия извънреден парламентарен вот.
    Липсата на диалог минира политическия ни живот в последната година и половина и доведе до конфронтация, невиждана от месеците в първите години на прехода. Сбирката на Бузлуджанската поляна и предстоящият конгрес ще се проведат в условията на отегчение сред част от левите избиратели и силно разочарование сред друга част от тях. Персоналната промяна не е самоцел, тя не бива да бъде тълкувана като разправа с настоящия лидер Станишев, нито като някаква глобална оценка за цялостната му дейност. Тя естествено отговаря на изострената обществена чувствителност към темата за радикална промяна във върха на БСП след слабия изборен резултат на евровота.
    БСП не е лидерска партия, тя е колективно усилие на стотици хиляди съмишленици, имащи обща кауза. Нов лидер с ясен политически профил и качествени послания би могъл да обърне низходящата тенденция и да възвърне поне част от загубеното доверие. Необходима е не просто нова политика, а нов дух, ново начало и ясни позиции пред цялото общество - трябва да се отчитат реалностите, широка коалиция от германски тип става все по-възможна и вероятна в зависимост от резултатите на предстоящия в ранната есен на 2014 г. извънреден вот за нов парламент. Шансът за национално единство все още не е пропилян.
    Омразата трябва да отстъпи място на реализма, политиката на съгласие няма алтернатива, задкулисието трябва да се отдръпне пред прозрачната политика, която ще върне доверието на всички български граждани към непосредствено предстоящите важни обществени реформи с особена стойност за всички българи.
    Предизвикателствата на предстоящия политически ден БСП трябва да посрещне единна, сплотена и обновена, а не в политическа безтегловност и без ясна визия за управлението на България. Единствено нов, динамично отстояващ позиция лидер и посочено от него ръководство са в състояние да решат проблемите, пред които е изправена най-голямата лява партия, но и цялото ляво политическо пространство. Не е време за илюзии - кризата днес не само формално наподобява 1996 г. БСП е на кръстопът между изолация и коалиционно управление, в което да участва с ясни политики и отстоявайки своята политическа физиономия. Няма място нито за теснопартийни сметки, нито за пространни речи и вглеждане в себе си - инициативата трябва отново да бъде поета в името на активизацията на неутралните българи, които ще решат изхода от вота.
    Според мен с настоящия ръководен състав това няма как да стане. Отговорността е историческа, понякога са необходими болезнени решения. Те се налагат в името на отстояването на политическа идентичност и съхраняването на Социалистическата партия като водещ фактор в обществения ни живот.