Лорд Генчо списователства

Лорд Евгени се бие в гърдите, че английската кралица му забранила да пропуска думата "лорд" пред името си... И лордо гордо шевства по страниците на три-четири жълти издания с някакво си червено килимче... Но не показва тези "два нотариално заверени документа и с герба на кралицата... и да се подписвам по този начин занапред".
Ами хайде дай, Генчо, някакви подписани документи "по този начин",

па да не те разнасят час по час

по вестниците за кашмер. Че то днес какво ли не се фалшифицира! Ей на, един ерзац професор колко години изкара и все се наричаше шеф на "Комисията проф. Кушлев", ама никой не му поиска я диплом от ВАК (Висша атестационна комисия), ни нещо друго за доказателство и така заглъхнаха нещата около тоя янлъш професор.
Тъй стана май че и с една Калинка, дето разпределяше едни европейски пари, па и с един друг - той пък музикант - дето бе ходил 15-16 дена по тоя пусти Запад, та като се върна в нашата аборигенска държава, реши да се подписва и той "проф." - там, на Запад, така го наричали - "хер професор". Ама не се сеща да каже, че именно в една от най-старите демокрации - Франция, всеки даскал в прогимназия е титулован с "мосю льо професьор" - сиреч "господин преподавателю".
Та и този наш "професор" някак се покри, слава Богу!
Но се появи ето английският лорд Генчо. Добре, ама имахме преди години още един Лорд - но то си му беше прякор - та и той като че ли залезе нейде. Все пак да не ги бъркаме, де...
Обаче сега по същия начин се сдобихме с пловдивски доктор хонорис. Той пък си е още по-ярък екземпляр. Преди време беше посрещнал студенти, които му искали автограф като известен футболист. И той дълбокомислено ги поучавал (според огромно заглавие във в. "Всеки ден"): "По-малко читети, повечи ибети!"... Не говорим за времето преди две-три години, когато бе довел в България свой помощник ли беше, съратник ли от ЮАР, който се именуваше Путко Мафани... Негова си работа е как да се зове, ама Камата с кеф го лансира - това е факт! А че още друг факт бе известен - докаран май че пак от нашия, един афрофутболист веднага бе усвоил първия урок по български език от учителя и покровителя си. Та църнио брат бе веднага запаметил част от репертоара на Ицо "Ша ти е...а мамата" и повтаряше с явно удоволствие:

Нема мамата, нема мамата...

И ето този учител по български език сега става доктор хонорис...
Какво да говорим за титлата на лорда, след като той се изявява в качеството на висш спец и списовател по модата и изобщо по випперсоните. И хич не му пука, че в три (!) изречения допуска четири (!) езикови грешки: "превАплатиха" - само че глаголът съдържа корен ПЛЪТ, а не "плат"; втората e с ужасно ненормално изписване -"блуЗСки"; третата e c изпусната нужна запетая; четвъртата - лепната е думата "такава" като чиновническо квазиместоимение. Ето впрочем нещастните изреченийца: "М. и В. се превъплАтиха в...; Б. и М. носеха блуЗСки с имената си... (интересно - с двете или с трите си имена?); Маги е чула, че елитът ходи по галерии (,) и е решила да си направи лична ТАКАВА (каква бе, лорде?). То е интересно да се съобщават пиперливо клюки, ама си требе и малко езикова култура. От която бъкат измислените лордови заглавия като това: "Пикай, Крумчо, но и попявай понякога..." Май че в него прозира желанието на лорда да стане създател на стилистична фигура. Стилистичният похват се нарича "анафора",

ако него е търсил светският лъв

(безплатно му предоставяме да научи термина и да обогати езиковите си познания). Само че анафората битува твърде често в народните сентенции от типа "РАно е РАдка Ранила" или "Петър Плет Плете, През Пет Пръта Преплита". Това са народни скороговорки, в които всяка дума започва с еднаква сричка или поне с една и съща фонема. В "лордовия" случай май че има нещо подобно - ала е доста просташко, па и със слабо въздейства. Ако беше например като народното "Под Път Поп, над Път Пак Поп" (в игрословиците всеки участник трябва по три пъти (!) бързо да го изрича!). Ама то служи за забавление и тренировка на езика.
А в заглавието на една от последните си проповеди светският лъв се сили да перифразира народна сентенция, но се оказва, че няма понятие от български синтаксис. Защото още в VI клас се учи простото задължение, че обръщението в писмената реч се загражда със запетаи, често дори от двете страни на думата, защото тя е синтактично независима. А ето заглавието на Генчо: "Роди ме // мамо // с късмет и почни да ми се месиш в живота". Именно в този израз, лорде, се изискват запетаи - дори две, именно защото обръщението е в средата на израза.
Впрочем какво сме взели да поучаваме за скромничките запетаи, като лордът не бръсне дори елементарните тавтологии, за които

всяко дете от II клас вече знае

- да не се повтаря една и сьща дума. Впрочем лордът не знае правописа и на термина "таВтология" - изписва го "таФтология" явно под влияние на любимите му лъскави платове от рода на таФтата...
Та ето каква ужасна таВтология ражда стилът лордовски в един седмичник: "Точно ТОЗИ призив бях поставил... получавате в ТОЗИ безбрежен плевник (?) от снимки и съдби (??)... каквато е по принцип стената в ТОЗИ сайт. Експеримент като ТОЗИ добавя още съмнение в полезността на сайтове като ТОЗИ..." И т.н. Евалла, лорде, ти си можел истини да казваш бе! Призна си косвено най-сетне, че пишеш без грам полза за читателя.
Или още по-добре да го кажем като англичаните за шопа: "Елате да си го узнете лордо!", че може да се дообразова все пак от малко-малко в изискванията на журналистическото списователство. Няма загуба!