Ловът на бекаси - артистична тръпка

Пиршеството за всеки авджия - ловът на глигани - свърши през януари. Краят на сезона, февруари, е за любителите на по-артистична тръпка - дебненето на бекаси и бекасини. Спецовете по тези особени прелетни птици, които не гнездят в България, не са никак много. Доста ловци никога не са ги виждали.
Първото, което трябва да се знае, е че бекасът е горска птица, а бекасината - водна.
При лова на бекаси не бива да се разчита на случайността. Необходими са предварителни наблюдения за прелетите, местопребиваванията, периодите, през които се задържа в България и които обикновено се изчерпват с броени дни. Трябва да се знае, че в студено време бекасите летят бавно и тихо, а в по-топло - бавно и шумно, като издават звуци, наподобяващи "пуиц-пуиц", "квор-квор".
Бекасът - или както понякога го наричат "куконоска" заради дългата му 7-8 см човка - обитава гъстите планински гори и местата с влажни почви, обрасли с папрат, сечища. Тежи около 300-400 гр. Гнезди по земята, под някое паднало дърво, в пън или в храсти.
Той е отшелник, не обича компаниите, дори при прелетите си обикновено пътува сам.
В същото време се слави като много добър "хирург". Наблюдавани са случаи, при които здрав бекас полага грижи за ранен - облепва пострадалото място с перца, тревички, листенца, които служат за тампон. Лекува и сам собствените си рани. Освен че ги тампонира, може и да приспособи клечици като шини, примерно, за счупения си крак. Отгоре отново завива всичко в листенца и тревички и ги скрепва с отделяно от самия него лепливо вещество. За всички тези "операции" безценен инструмент му е чувствителната човка, която не само е дълга и остра, но е и подвижна в предната си горна част.
Има три начина на ловуване за тази птица. Единият е с причакване, който обикновено се практикува на разсъмване или привечер. Другият е самостоятелно или групово търсене. При третия в издирването се включва и куче птичар и в този случай трябва да се знае, че бекасът не издържа дълго на стойката на кучето. Вдига се лесно и птичарят трябва да работи близко до ловеца. Тъй като обикновено се действа в гъсталаци и стрелецът може и да не вижда кучето си, на животното е добре да се върже звънче на шията. Щом то спре да звънти, значи вече има стойка и бекас.
Този вид птица има няколко етапи при излитането си. Първо се вдига рязко нагоре на 6-7 м, после поема хоризонтално на зигзаг между дърветата. Ако не се подплаши от нещо, след около 200 м отново каца изведнъж и отвесно, както и излита. Най-добре е по бекаса да се стреля още при излитането, докато не е набрал голяма скорост. Ползват се сачми от 6-и до 8-и номер.
От гледна точка на стрелеца уцелването на бекасина е по-голямо предизвикателство, отколкото на бекаса. Но пък откъм кулинарен аспект бекасът е с несъмнено първенство. Смята се, че месото му е най-вкусното от целия пернат дивеч. Затова си струва да припомним една стара рецепта за печен бекас отпреди един век. Очистената птица се увива с листчета сланина и се пържи в достатъчно мас или масло, докато стане светлокестенява. След това се слага в тавичка, сипва се чаша червено вино, четвърт литър силен говежди бульон, малко канела, надробени хвойнови зърна и малко ситно нарязан лук. Пече се 1 час, като често се залива със соса от тавичката. След като бекасът се изпече добре, изважда се от тавичката, а с малко брашно сосът се сгъстява.
Ако ловецът по случай успешен лов на бекаси ще кани на трапезата си сладкодумни гости, нека смята за всеки сътрапезник по половин бекас. Ако виното е от собствена изба - добре е да бъде червено, в краен случай розово, защото бялото вино е рибарски, но не и ловджийски специалитет. То по багра не отива на червеното дивечово месо.
Бекасът се смята за царско лакомство.