"Луничави разкази" като отражение на настоящето

В разнопосочните нравствени и социални измерения на днешното ни разнебитено съвремие ни въвежда голямата белетристка Здравка Евтимова с най-новото си издание "Луничави разкази".
Още първият разказ "Милена кавгата" ни представя естествения грубоват свят на героинята, която ни учудва с вродения си прагматизъм. Простоватата и хитра Милена дърпа конците на всичко вкъщи и всички са длъжни да изпълняват нарежданията й. В това отношение е безупречна и при възпитанието на сина си Калоян, който трябва да се учи, но и да внимава коя снаха ще доведе у дома... Надделява здравият разум, повлиян от добротата и красотата, за да възтържествува човешкото в човека, загубил равновесие.
В разказа "Да предотвратиш битка" мъдростта на баба Райна е всеобхватна и неизменно показва пътя, който трябва да поемат младите Петър и Нада, които успяват да открият стойностното в живота - магнетизма на човешкото, за да останат завинаги заедно.
От критичния поглед на разказвачката не се изплъзват бездушието, бюрократизмът, студенината и пренебрежението на голяма част от днешния чиновнически апарат, загубил равновесие с леденото си  отношение към обикновените хорица. В този смисъл силно впечатлява крещящият език на авторовия хуманизъм в разказа "Иван Иванов".
В същото време обаче много обич и съчувствие струи от страниците на този сборник. Читателят не може да не изпитва удовлетворение, когато се докосне до разказа "Стела ще е моето момиче". Нищо не е в състояние да угаси пламналата обич между Стела и Пешан, дори и упоритото несъгласие на родителите на момичето.
Вглеждам се замислен в страниците на това толкова различно белетристично издание и се стремя да оценя неговата дълбока философска същност, която авторката целенасочено ни внушава. Ударението не е сложено върху грозноватите луничави физиономии на част от персонажа. Усилията на авторката ни отвеждат до многобройните луни, които като кръпки загрозяват нравствения облик на нашето съвремие, а те не са изолирано явление и безпрепятствено съжителстват и с благородното красиво поведение, което трудно си пробива път в днешния несигурен ден. Това ще го усетим при в разказите "Хората сме часовници", "Ноемврийски разкази", "Мост и лунички", "Подмяна" и много други, които, колкото и да се разграничават в сюжетно-тематичен план, носят белега на творческото хрумване на Здравка Евтимова да ни приобщава към несъгласията й, породени от липсващата хармония в днешния боледуващ социален организъм.
В "Луничави разкази" Здравка Евтимова е вдигнала още по-високо летвата на творческите си възможности. Ярко свидетелство за това са разказите "През септември" и "Неделя". Писателката за кой ли път ни показва професионалната си сръчност да портретува чрез своя главен герой Андрей, очертавайки релефно външния му образ, а след това със сполучлива авторска и речева характеристика ни отправя в лабиринта на самотните му преживявания. Топлотата и съчувствието, проявени към изпадналата в беда жена, са още по-силно въздействащи в синхрон с поведението на природата, с което авторката като истински сърцевед ни напомня за ролята на пейзажа при разкриване облика на действащите лица.
"Луничави разкази" на Здравка Евтимова е едно реалистично огледало на днешната нелицеприятна действителност. Това повествование извисява авторката с крещящата си актуалност, но същевременно и с високите си художествено-естетически стойности, и бетонира завоюваните вече позиции на водещ творец в сферата на съвременната белетристика.