Мечта в страната на насилието

Полицейското насилие у нас расте. Този категоричен и недвусмислен извод е направен в годишния доклад за състоянието на правата на човека в България, съставен от Българския Хелзинкски комитет. Произволът на полицаите и употребата на ненужна сила от тях се увеличават тревожно, констатират авторите на доклада. Зачестяват случаите на оплаквания от български граждани, че са малтретирани и дори изтезавани от служители на реда. Как да бъде иначе, след като ни управляват полицаи, които раздават ред навсякъде, че и в БАН! Настъпиха и в детските мечти. Едно време, когато ги питаха какви искат да станат, малчуганите отговаряха космонавт. Днес отговорът е полицай!
Ако трябва да сравняваме отечеството си с някои от античните езически символи, бихме го оприличили на тотем с безсловесно рибешко тяло и с глава на полицай. И тя задължително трябва да бъде на... Не е трудно да се сетите - на баш полицая с душа на пожарникар. Къде си, Платоне? Ти, древни мислителю, който учеше, че една държава трябва да се управлява от философи. Какви философи ни управляват нас... С масивни тела и здрави ръце, стискащи пищови и палки. От тяхната назидателна мъдрост пропищя и безсловесната риба, а Европа онемя. Как става така, че страната, командвана от толкова внушителни философи, е забита безнадеждно като ютия на дъното на ЕС по стандарт на живот?
Когато беше съставян и гласуван държавният бюджет за т.г., парите за образование и култура бяха безсрамно орязани. За сметка на тях сумите за полицията бяха чувствително увеличени. Затова е и логичен тревожният факт, че полицейските пари растат, а от училище отпадат хиляди деца. "Около 13% от всички ученици напускат образователната система всяка година - съобщи Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. - За миналата учебна година са напуснали училище общо 19 400 деца, като 9000 от тях са заминали в чужбина." Съсипва се животът на цели поколения. А държавата е безсилна да се справи с това явление.
Разбърканите конци не се разплитат с боксови ръкавици. Родината ни се нуждае спешно от своите деца. Вместо това стана ясно, че около 6000 ученици са избягали в чужбина само през първия учебен срок. Хиляди деца на отчаяни от безпаричие и безработица родители всяка година загърбват завинаги родното школо. Наред със забравената при социализма туберкулоза у нас се върна и неграмотността. Образователната система изхвърли от себе си възпитателния процес. Педагозите търсят единствено ефекта на знанията, а възпитанието остана остарял и непотребен фактор.
Моралът, добродетелността и нравствеността са бреме за съвременния човек. Налагането на такова дехуманизирано образование също би могло да се определи като жива форма на полицейски произвол в училище. Къде е тук обаче нашето национално бъдеще? Очевидно е, че то става все по-неясно. Новите поколения български граждани обедняват не само материално, но и духовно. Те нямат нито материални, нито морални стимули да отглеждат и да възпитават деца. Какво друго остава на родените сред такава действителност, освен да мечтаят в своето детство да станат полицаи? Това си е престижна професия, пък има и желязна логика тук. Със сила, добре защитена от управляващите, се оцелява най-лесно в България.