07 Юли 2020вторник22:34 ч.

Акценти

МЕЛОДИЯТА

/ брой: 98

автор:Анжел Вагенщайн

visibility 830

Другарки и другари, братя мои и сестри! И аз, спазващ послушно природните закони, неусетно остарях и вече не съм оня, който бях някога. Но, както се пее в една песничка - продължавам да вървя по света, и подсвирквам си даже! Подсвирквам си една мелодия, която съм запаметил още от детството си - все същата, с онези думи, някои от които също вече са поостарели и неизползваеми в съвременния политически правоговор. 

Що се отнася до думите, ще си позволя да цитирам нещо, което съм писал много отдавна:  "... С промяната на времето се мени и смисълът на думите. Защото много от тях днес не означават това, което са означавали вчера. А и самият им смисъл мигрира от дума на дума - като птиците, в търсене на по-добри места за гнездене. Тъй че се старах да боравя внимателно с мигриращите значения на думите и със скритата им енергия..."

... А песничката, която си подсвирквам, има такава скрита гигантска енергия, че от два века вдига на крак половината човечество. Достатъчно е да зазвучи само мелодията - защото не всички знаят думите за париите презрени и за робите на труда. И не само защото Времето е променило техния смисъл, а и невинаги думите са на език, който станалите на крака люде разбират. Но мелодията блика от душата и сърцето, както мълви Христо Ботев в своята Молитва. Това исках да кажа: думите се променят или забравят, но мелодията, бликаща от душата и сърцето, остава.

Мелодията!

Тя може да е и без думи, може да бъде изпълнена на гайда, на цигулка или от Виенската филхармония, защото е възможна мелодия без думи, но само от думи, колкото и да са значителни и умни, не може да сътвориш мелодия.

Сега, предконгресно, имам чувството, че неусетно, ден след ден, мнозина от "нашите" или окончателно са забравили мелодията - душата на всяка песен (ако въобще са я знаели), или, ако се изпълнява от оркестър, нотният ключ в началото на петолинието е различен за различните музикални инструменти - дали по нехайство, от непознаване законите на хармонията, или поради съзнателно объркан нотен ключ, при което духовите инструменти свирят по един лад, струнните - по друг, а клавирът - както намери за добре. А ако става дума за песен, а не за симфония, забравените думи от текста се заменят от едно небрежно тра-ла-ла - колкото да се помни, че сме партия с дълга, сложна партитура и песен, която е вдигала половината човечество на крака.

Не съм сигурен, че "Визия за България", разнасяна уж за обсъждане из градове, села и паланки, и предназначена за управленските елити в случай, че Партията спечели изборите, може да възпламени масите или дори клечка кибрит. Затова хората, "единодушно" приели тази визия, в деня "Х" отиват не до урните, а за гъби. Тя, тази разнасяна из страната като народна песен и възхвалявана "Визия", към която нямам нито думичка за упрек, е по-скоро признак на слабост, прикривана зад наукообразна многозначителност,  плод на неумението да намериш (ако ги знаеш!) онези прости думи, които сътворяват мелодията,  вдигаща хората на крака - онази, бликащата "от сърцето и душата"!

Едва ли зидарят Пол Луар, който на 14 юли 1789-а възглави групата за разрушаване на Бастилията, е чел и обсъждал писанията на Волтер, Русо или на Енциклопедистите, и надали матросите от Кронщад и атакувалите Зимния дворец в Питер са чели онази дебела като тухла книга "Капиталът" от брадатия мъдрец от Трир и "Империализмът" на Владимир Илич. Но французите са знаели бликащите като песен от сърцето и душата думи "Liberte, Egalite, Fraternite!" - Свобода, Равенство, Братство, а матросите от Кронщад и мужиците от  руското черноземие са възприели като песен простичките думи "Мир на колибите, война на дворците", "Земята - на тези, които я обработват!". Докато неистовите Фидел и Че развяха не целия блясък на латиноамериканската лява литература, а простичкото "Patria о Muerte!" - Родина или Смърт!

И не дочувате ли във всички тези мелодии гласовете на Ботева и Левски? На Гео и на Вапцаров?

И така, времето променя думите. Но забелязали ли сте, скъпи другарки и другари, братя мои и сестри, че - да речем - Германия, достойно поела вината и поискала прошка за кървавите грехове на бившите си владетели, промени текста на националния си химн, но остави непокътната мелодията?

И дали сте забелязали, че великият наш освободител Русия през последните драматични следвоенни години на три пъти смени текста на националния си химн, но фанатично запази непокътната мелодията? И това не е ли доказателство, че мелодията действа на сетивата различно от думите, че тя е, която вдига хората на крака? Че точните думи се превръщат в мелодия, а точната мелодия - в действие?

... В една музикална западноевропейска столица заснеха филм по мой сценарий, с история из битието на предвоенен Шанхай. В сюжета има една руска кръчма за белоемигранти от армията на Колчак, разгромена от болшевиките, които "на Тихом океане свой закончили поход". Руска кръчма като всички руски кръчми - със сервитьори в казашки рубашки и шалварести бричове, натикани в ботушите, разнасящи димящи самовари и гарафи водка. Не присъствах на премиерата, не познавам и режисьора, но когато го гледах по телевизията, потънах от срам, щом "руският" оркестър от баяни и гармошки засвири... "Брала мома къпини"! Така си върви филмът и досега, объркал "Волга, Волга, мать родная" с момата, брала къпини у попови градини.

Случват се такива гафове, когато объркаш мелодиите. А подобно объркване ЧЕСТО ПЪТИ НЕ Е СЛУЧАЙНО И ВОДИ ДО ТЕЖКИ ПОСЛЕДСТВИЯ. Тогава, по думите на великия турски поет Назъм Хикмет, ПАРТИЯТА СИ ОТИВА, ОТНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ ВЕЛИКО МИНАЛО... Подобно на политическите гъсеници, които не се превръщат в орли, а в пъстрокрили политически пеперуди, с пърхащ, но много кратък  живот. 

Това е, което исках да ви подскажа, скъпи другари и другарки, братя мои и сестри: на Конгреса не бъркайте мелодията! Ако сте ме разбрали, ще ви благодаря за вниманието и ще продължа да ходя по света, и да си подсвирквам даже.

А ако не - вината не е моя.

Ако на Конгреса изясните не само, че БСП е за България, а не за Абу Даби, но и за каква България е тя, това ще бъде нотният ключ в началото на нашето социалистическо петолиние!

Порой удави столицата за часове

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 128

Затягат мерки при повече от 200 заразени дневно

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 128

Отново расте тревогата от коронавируса

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 128

Не пуснали туристи на плаж, бил резервиран

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 128

Внасяме 32 хиляди тона дрехи втора употреба

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 128

ЕК: България ще се възстанови по-бавно от очакваното

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 128

Израел върна част от ковид мерките

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 128

Анкара заплашва ЕС с контрамерки

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 128

Кратки новини

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 128

Курортно лято

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 128

Има решение за кризата

visibility 108

/ брой: 128

Новата цивилизация на хората с достойнство

visibility 83

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ