Междуродителски битки

Набор 2006 се запътва към училище с битка. Междуродителска. Майки и бащи с дни се редят пред елитно столично школо или дебнат зад ъгъла на по-малко елитно да дойде датата за прием на документи на първокласници. И проблемът съвсем не е в това, че училището Х е обявило твърде малко места за седемгодишните, а училището У е прекалило в амбициите си и очаква несъществуващ брой деца от квартала. Драмата е в широко отворената ножица в качеството на обучението, на преподаването и на условията в българското училище. Докато подобни драстични разлики до преди време бяха характерни за университетите и гимназиите, сега те падат до първото стъпало на училищното образование. Приемът в първи клас стана по-важен от кандидатстването за езикова гимназия или за висше образование.
Истината е проста - голяма част от така наречените квартални училища са нежелани от родителите. Те искат да пратят децата си в популярно централно училище, да ги отделят от "гетото" и да търсят качество на обучение и среда. Няма как подобна тенденция да не обрече по-неизвестните школа на западане и да не ги завлече до дъното на обучението и недоверието. Получава се затворен кръг, от който може да се излезе само със сериозна държавна политика. Факт е обаче, че никой, чието дете вече е вкарано в правилното училище, не се интересува от падението на останалото родно образование. Всеки успял да изолира хлапето си в малък образователен замък, независимо дали той е държавен, общински или частен, бързо забравя, че връстниците му са лишени от равния шанс още в невръстна възраст.
Засега родителските опашки пред учебните сгради са кротки. Майките и бащите все още проявяват търпение в търсене на детския успех и щастие. Какво ли ще стане обаче, като дойде време за другите набори, преживели по-дълго т.нар. реформа в образованието, която го докара съвсем до дъното и все по-голямата липса на средства за него?