Мигрантският бардак

Така може да се окачестви поредният скандал с 50-те спасени мигранти, които Италия отказва да приеме. Привидно тя и нейният вътрешен министър и вицепремиер Матео Салвини изглеждат грешници - как може да откаже убежище на едни клети нещастници от Африка. Още повече, че това не е първият подобен случай. 

Но зад кадъра на първото впечатление изскачат многозначни обстоятелства с далеч нееднозначни изводи. В момента големият мигрантски товар пада именно върху Италия, но ЕС не й помага така, както го стори с Гърция, която бе залята от мигрантската върна през 2015-2016 г. Вярно че товарът върху Италия е несравним с вълната срещу Гърция, но при всички случаи Рим имаше основания да разчита на солидарност от европейското семейство. Е, да ама, не я получи - по ред причини там му отказваха да вземат бежанци. Особено обидно стана, когато тази солидарност бе отказана от "средиземноморската братовчедка" Франция. Само Испания й влезе в положението и прибра бежанци при предишния подобен случай. Същото може да се получи и сега, но това ли е солидарността? Чудно ли е тогава, че Салвини е "запечатал" пристанищата за мигранти. Естествено, че Италия няма да обеднее, ако приюти 50 души, но ако сега отстъпи, има риск тя наистина да бъде залята с бежанци. Прогнозите на международните експерти гласят, че бежанският натиск към ЕС от Африка само ще се засилва.  

Бардакът в общоевропейски мащаб личи и в друг аспект. Единственият съществуващ механизъм за регулиране на бежанския поток е Дъблинският регламент. Но реалността го отхвърли, той е "мъртъв", не работи. А нов няма. И по въпроса не се работи заради предстоящите през май избори за Европарламент. Очертава се паузата да се проточи поне до края на годината - докато се конструира новият парламент с всичките му комисии, структури и процедури. А дотогава бардакът ще вирее с пълна сила.