22 Февруари 2024четвъртък13:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Снимка (c) Axel Griesch

Срещи

АНТОНИЯ ХУБАНЧЕВА:

Моята цел е да вдъхновявам хората да са любопитни

Живеем в епохата на шестото масово измиране на Земята и това е научно доказано, казва младият учен

/ брой: 233

автор:Надежда Ушева

visibility 3766

Д-р АНТОНИЯ ХУБАНЧЕВА е вдъхновяващ млад изследовател. През годините любовта към прилепите я отвежда на най-различни места - от най-престижните научни институти в Германия, САЩ, Дания до дивите джунгли на Южна Америка, саваните на Африка и активните вулкани на Хаваите. Но, където и да са нейните експедиции, после тя винаги се завръща у дома - в България, за да сподели чудесата, които науката разкрива пред любопитните очи. Така например в интерактивната инсталация със заглавие "В малкия голям свят на прилепите", която бе представена в София, село Черни Осъм, Габрово и Пловдив, Антония ентусиазирано разказва за прилепите,  странностите на природата и фалшивите новини.


- Антония, как бихте се представили на нашите читатели? Вие сте доста интересен събеседник.  
- Учен, който изследва сетивния свят на животните и техните взаимоотношения в екосистемите. Аз съм еколог по образование и в момента съм асоцииран сътрудник към Университета в Орхус в Дания и Националния природонаучен музей в София. Освен с научна дейност, се занимавам и с представянето на научните изследвания пред широка публика и се опитваме да поднесем в по-разбираем начин посланията, които науката дава на обществото. Познанието, което идва от нея, е единственото познание, с което разполага човечеството. На науката можем да се доверим не за друго, а заради начина, по който тя е структурирана и функционира. Научните изследвания се провеждат с много мисъл, един научен експеримент винаги е повторен много пъти. Те са контролирани. Учените се опитват да докажат, когато работят върху дадена хипотеза, че грешат. И ако по всякакъв възможен начин не успеят да го докажат, не им остава друго, освен да кажат добре, това всъщност е вярно. Науката е самопоправяща се, което е много ценно. В един момент, примерно аз като учен публикувам нещо, което не е вярно, веднага ще се намери някой може би на другия край на планетата или в същия институт, в който работя, да каже, че това е глупост. И ще намери начин да докаже, че не съм права. Много често знанието, придобито от научните изследвания, остава заключено в големите думи, в сложните структури, с които работят научните проучвания. Те се публикуват в специализирани издания, които са недостъпни за обикновения човек. Като учени, ние сме длъжни да държим на всеки детайл, да сме сигурни, че всяко зрънце и всяка дума в нашите статии е вярна. Това обаче ги прави трудни за осмисляне за тези, които не се занимават професионално с изследвания.
- Това не се ли явява проблем за обществото?
- Голям проблем. Дори аз като учен невинаги мога да разбера друго научно изследване, което не е в моята област. Ние като общество на планетата Земя, хората, акумулират огромен обем от знания, в момента разполагаме с толкова много информация, чрез която бихме могли да решим по-голямата част от проблемите на човечеството. Но това знание си остава заключено и често обикновените хора, включително и политиците, които трябва да взимат решения, нямат достъп до него или пък самото общество не осъзнава колко е ценна работата на учените. Затова една от най-голямата ми любов е да споделям наученото по време на тези трудни научни опити и експедиции, които са невероятно интересни. През годините все повече съм се стремяла да развивам начини, чрез които мога да достигна до хората. Така всъщност се срещнах с Гергана Димитрова, която е театрален режисьор, ръководител на организация за съвременно алтернативно изкуство и култура "36 маймуни", с която работим в момента. Сполучливо се роди един от първите ни съвместни проекти приказка за живота на малко прилепче, което живее в горите на Странджа. Създадохме я в реалност в старата водна кула в Лозенец, София, и беше едно от най-красивите неща, които съм виждала.
- Съвместно правите и проекта "В малкия голям свят на прилепите", който бе показан успешно в няколко наши града.
- Сътворихме го заедно с колегите от "36 маймуни" и самият процес беше страхотен. Гери разработва нови теми за зараждащия се клон на изкуството "Научен театър". Търсейки подобни теми, тя ми се обади и започнахме да мислим какво можем да направим. С експедицията, която представихме в Музея на хумора и сатирата, целим да покажем какъв е ежедневният живот на учения, през какви трудности преминава, да запознаем хората с прилепите, да обясним защо не са страшни, защо са интересни, че са интелигентни и забавни създания. След Габрово бе показана в Природонаучния музей в Пловдив, преди това гостува в Националния природонаучен музей в София и Природонаучния музей в Черни Осъм. Този проект приключва, финансиран от Национален фонд "Култура", но мислим и за нови бъдещи начинания. Моята цел е хората не просто да научат, че прилепите са важни, а да ги вдъхновявам да са любопитни, да се вълнуват и да се оглеждат около себе си и да търсят приключения. Да бъдат като децата, които попиват с най-голям ентусиазъм. Една от причините хората да се интересуват от моята работа са приключенията и експедициите, които съм провеждала навсякъде по света. Слушат ме с отворени очи, когато разказвам как са ме гонили диви слонове в саваните в Африка, как съм настъпвала крокодил в Карибските острови и всякакви други екзотични истории. Екзотиката съществува единствено в главата ни, защото може на някой и на най-интересното място на земята да му е скучно. Виждала съм наистина хора, които се разхождат покрай живата лава на активен вулкан и въпреки всичко им е скучно и се оплакват от живота си и в същото време има хора, които водят безкрайно интересен живот вкъщи, наблюдавайки как мушкатото расте в саксията.
- Откъде идва Вашият интерес към науката, дивото, природата?
- Имала съм късмета да отрасна в красива и дива местност, да наблюдавам и да се влюбя истински дълбоко в природата, във взаимоотношенията на дивите животни. Израснала съм на село с баба, първо се научих да се катеря по Белоградчишките скали в най-най-дивата им част. А после се научих да връзвам обувките си и съответно до ден-днешен катеренето ми се получава по-добре (Смее се). Тази моя любов е нещо, което мога да дам на другите и хората имат нужда от нея. Колкото повече ценим дадено нещо, толкова повече то ни става важно и търсим възможности да се грижим за него. А в момента нашият свят наистина има огромни проблеми и по никакъв начин не ни помага да се тръшкаме и да ги игнорираме. Това са разпадането на екосистемите на Земята, от което следват гигантските последици за съществуването на цивилизацията на планетата. Дължи се на климатични промени, загуба на биологично разнообразие, хората не го осъзнават. Знаем как са изчезнали динозаврите. Събитието, когато те се губят е петото поред в историята на Земята, петото поред масово измиране на животни. Преди 250 млн. години са изчезнали 98% от живите организми. Това са великите пет масови измирания, които определят смяната на геологичните епохи. Това, което не осъзнаваме, е, че в момента живеем в епохата на 6 масово измиране на Земята и това е научно доказано. Много страшно. Но страха в случая не ни помага, той не е продуктивен, както и да казваме: голяма работа, живеем в градовете, не ни трябва биологично разнообразие и климатът не ни засяга. Не можем да съществуваме без живата обвивка на Земята.                                                    
- Какви мерки можем да вземем, за да запазим живота на планетата?
- Изцяло имаме способността да се справим с тези проблеми, ако се фокусираме върху тях. Децата, заредени с вдъхновение и любопитство, без съмнение ще намерят най-правилните пътища.
- Кои са най-новите открития, до които сте стигнали във връзка с работата Ви?
- Научните изследвания са парченца от знания, парченца от пъзел. Въпросът е по-скоро кои са пъзелите, които се опитваме да наредим. Всяко научно проучване се нуждае от изключително много време, за да бъде доказано и обработена информацията. Едно от последните научни изследвания, които публикувахме, беше свързано с начина, по който прилепите взимат решения, когато ловуват. Изследваме ги с миниатюрни компютърчета, които тежат само 2 грама, а събират невероятно много данни. С тях можем да разберем как протича ежедневния живот на дивия прилеп. Установихме, че тези прилепи, които в България сме изследвали, предпочитат да взимат рисковани решения, които им носят много повече изгода. Те за разлика от повечето други прилепи в Европа, които се хранят с насекоми във въздуха, търсят насекоми на земята. Открихме, че ловният успех на прилепите е невероятен. Те са малки терминатори, които имат над 85% ловен успех, тоест от 100 атаки 85 са успешни. Абсолютно нечувано! За сравнение, ловният успех на лъвовете е в пъти по-нисък. Въпреки всичко, прилепите избират да ловуват на земята, където успяват да хванат нещо едва 30%. Там откриват едри бръмбъри, скакалци, дори скорпиони, които са опасни за тях, но съдържат много повече енергия. За първи път в света можехме да изчислим ловния успех на хищник, благодарение на изключително иновативните технологии, които използваме.
- Съществуват над 1300 видове прилепи по света, у нас кои са най-разпространени?
- Тази бройка непрекъснато се променя, в момента са над 1400... В България се срещат 33 вида, което е страшно много за Европа. Повечето държави тук имат далеч по-малко, защото имат и по-малко биологично разнообразие. Едни от най-срещаните са в градовете - прекрасните ръждиви вечерници, които са с красива оранжева козина, с дебели големи муцунки, спокойни са, хранят се високо в небето. Често срещани са и малките кафяви прилепчета, които тежат около 4-5 грама. По-интересни са дребните прилепчета на Савий, които приличат на плюшени мечета. Повечето хора не си мислят за плюшени мечета, когато става въпрос за прилепи, защото виждат огромни крила в тъмното, бързи са, странно е, защото на бозайниците не им е работата да летят и си е плашещо. Никога не сме виждали спокоен щастлив прилеп, който просто се храни. Имаме грешна представа за тях, защото обикновено ги виждаме в единия процент от времето, в което те са уплашени, ужасени и се опитват да избягат, отворили са си зъбите, за да изглеждат още по-страшни.
- Вярна ли е хипотезата, че точно от прилепите е тръгнала КОВИД заразата?
- Много често чувам, че прилепите пренасят КОВИД-19. Нека го кажем веднъж завинаги. Прилепите не пренасят КОВИД-19. КОВИД-19 се предава основно от човек на човек. Това е човешка болест. Единствената причина да се разпространяват пандемиите обикновено е свързана с унищожаването на естествените местообитания на животните и увеличаването на контакта между човек и диви животни. Абсолютно всяко живо същество на Земята е вселена от микроорганизми, вируси и бактерии, включително и ние самите сме такива. Изключително рядко е прескачането на патоген като вирус от един вид към друг. Въпросът е, че сами предизвикваме все по-чести контакти с дивата природа. Джунглите се изсичат, няма останали диви места на този свят. Заминавам за голяма експедиция, вероятно през януари, и няма къде да намеря дива джунгла. Амазонка е изсечена почти, Сибир също... Трудно е за толкова комплексни решения да има елементарни отговори. Затова държа децата и въобще хората, които идват на нашите събития, сами да търсят решенията.
- Кажете по-подробно за предстоящата Ви експедиция? Каква й е целта?
- Отивам да търся един от най-редките прилепи в света - най-едрия хищен прилеп, среща се в джунглите на Централна и Южна Америка. Той се храни с гущери, жаби, птици, дребни игуани и с други видове прилепи. Само в Централна Америка се намира прилепът вампир, който е единствен вид от 1400. А хищният прилеп, който ще търся, яде прилепи вампири. Целта на моите изследвания са да използваме най-новите технологии, които сме разработили заедно с колеги от Дания и Израел. Това е важно, за да знаем как да опазим прилепите и как да съхраним екосистемите. Науката принадлежи на човечеството. Тя не бива да бъде ограничена от границите на държавите. Затова в по-голямата си част научните изследвания са международни, свързани с колаборации между отделни научни екипи.
- Във връзка с работата си посещавате и живеете на различни места. Сега се намирате в Париж, как попаднахте там?
- Работя в момента в лаборатория в Сорбоната и основно се подготвям за предстоящата експедиция. Освен това, се опитвам да събирам и описвам всичките истории, които са ми се случили през годините в книга, която да е по-достъпна за хората. Да съчетава приключенията, науката, красотата на дивия свят. Освен човек на науката, съм и човек на изкуството и за мен то е важно, важно е и за обществото. Науката и изкуството ни помагат да виждаме красотата, смисъла и посоката на живота.

Всеки седми избирател с грешки при попълване на бюлетина

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 36

И СУ се обяви срещу отпадането на таксите за студенти

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 36

МО чака румънска фирма да извози БТР-ите за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 36

Крият се по-тежките проблеми в енергетиката

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 36

Настояват разширението на "Чирен" да спре

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 36

ТЕЦ „Марица Изток 3“ спира работа

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 36

В ЕС токът от ВЕИ е 41 %, у нас - двойно по-малко

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 36

Фермерите изтеглят тракторите от Атина

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 36

Фицо против бонусите на ЕК за Украйна

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 36

Съдията с променен тон към Асанж

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 36

Без санкции за лоши родители в Австрия

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 36

Политически тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 104

/ брой: 36

Знаете ли кой е Навални?

автор:Дахер Дахер

visibility 127

/ брой: 36

Големите печеливши от войните са петролните гиганти

visibility 120

/ брой: 36

В Западните покрайнини има асимилация на българщината

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ