27 Юни 2026събота12:02 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

На гурбет... като на война

Не сме чули чужденец да е дошъл да изкара пари в България

/ брой: 21

автор:Васил Попов

visibility 3876

Френската държава изпрати четирима свои синове, загинали по време на мисия в чужбина, с държавни почести. Един от френските войници е син на България. Наше момче, етнически турчин, избра пътя да се реализира като рейнджър във френския Чуждестранен легион. Така попада в гореща точка, където загива. Където го застрелват. Без да има шанс да се защити. Без да може да отвърне по някакъв начин на убийствения огън. А той на това се е учил в легиона. Но враговете го издебват заедно с другарите му и ги избиват безмилостно. Ето това се казва рисковете на професията.
В българския фолклор има една великолепна песен от Родопите за ходенето на гурбет. Нека да поясним, че почти всички песни на хората от тази прекрасна планина са за три неща - любов, любов и любов. Единствената трудова песен е за Тодю, който е тръгнал на гурбет. Стигнал до Кърджалийски камен, изял сармите и колаците и се прибрал обратно вкъщи, защото си забравил пунгията с тютюня. Както се вижда, дори и тази родопска трудова песен не е чак толкоз трудова. Но това е един вид гурбет.
Днешният гурбетчилък на българите е много по-различен, много по-сложен, много по-рисков. Някои успяват да се напечелят, а някои плащат с живота си. Дали това е авантюризъм или невъзможност да се препитаваш в собствената си държава, това е въпросът. Темата за търсене на реализация в чужбина е безкрайна. Има много примери как лекари, медицински сестри, строители, архитекти, инженери и всякакви още специалисти намират по-добро развитие на своите способности извън България. Не сме чули някой чужденец да е дошъл на гурбет у нас.
Разбира се, тук нямаме предвид богати чужденци, които изкупуват на безценица предприятия, земи и бази. Тук имаме предвид, че след подобна приватизация българите стават гурбетчии в собствената си страна. Защото чорбаджията му е чужденец. Хем тук живееш и работиш, хем чужденец ти плаща. Ако реши...
Не сме чули чуждестранни рейнджъри да кандидатстват за място в Българската армия. На каквато и да е длъжност. За каквито и да е пари. С каквито и да е осигуровки. Не сме чули също така и българската държава да е поканила чуждестранни специалисти в тази сфера да се включат в участието на българските военни мисии в чужбина. Инак всеки ден ни занимават с трансферите на футболисти от къде ли не в кои ли не български футболни отбори, даже и от трета дивизия. Там какви пари се наливат! А защо не се наливат толкова пари за привличането на чуждестранни рейнджъри?
Като гледаме в последните години с какво желание чужденци от Европа, Америка, Азия, от целия свят си купуват имоти в България и намират това прекрасно място за обетована земя, решавайки да си прекарат старините тук, ние просто се питаме защо българите бягат. Защо отиват на гурбет в чужбина? Защо млади българи като нашия рейнджър залагат живота си, без да знаят дали ще оцелеят? Дали ще се завърнат...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ