Надеждите на Д-р Есперанто

Ако попитате приятели и познати дали се сещат за някой изкуствено създаден език, повечето ще посочат есперанто. Писмената и говорима система се появява преди 132 години с цел да елиминира лингвистични и национални граници. Но в дългата си история граматическата разработка, почитана по света със специален празник на 26 юли, така и не се превръща в универсална и не се ползва от всички хора. Възникването и развитието й обаче е изпъстрено от идеалистични идеи и интересни факти.

От рождението на бащата на есперанто - варшавския очен лекар с еврейски произход Людвик Заменхоф, се навършиха 150 години. Още като малък той е заобиколен от хора с различни националности и мечтае всички с лекота да се разбират помежду си. Така възниква идеята за общ език, която обаче не споделя с никого. А се труди върху интернационалната лексика повече от десетилетие. Събира един от финалните й варианти в "Първа книга" (Unua libro), която излиза през 1887 г. Названието на езика се налага по-късно най-вече благодарение на псевдонима на автора - Д-р Есперанто, което на новосъздадения език означава Д-р Надяващ се.

Брошурата се продава почти за без пари, но често и самият Заменхоф я раздава напълно безплатно, за да популяризира рожбата си. И само няколко години по-късно негови последователи ентусиасти започват да издават списание на есперанто.

Обаче езикът така и не успява да стане работен в Лигата на нациите през 20-те години на миналия век - десетима делегати подкрепят предложението, но френският представител гласува против, тъй като се страхува, че родната му реч ще изгуби международните си позиции в организацията.

Азбуката на есперанто е изградена въз основа на латинската - съдържа 28 букви, съответстващи на 28 звука (5 гласни, 2 полугласни и 21 съгласни). Ударението в думите винаги е върху предпоследната сричка. Произнасянето им изцяло съответства на написаното. Езикът взема най-доброто от романските и германските образци, някои корени са заимствани от гръцки, руски и полски, почти изцяло липсват препратки към английския, тъй като в края на ХIХ век той още не е с международен статус. Граматиката на есперанто, смятана за пример на логиката и изяществото, може да се формулира с 16 основни правила, които нямат изключения. Словоредът в изречението е без значение.

Вероятно именно това провокира студенти от прочут световен университет да направят експеримент и след приключването му стигат до следния извод: на онези, които искат да владеят есперанто на средно ниво, са необходими 150 часа обучение - тоест около три седмици целодневна интензивна подготовка. Любопитното е, че след 60 минути упражнения всеки се научава да чете, а половин месец по-късно - да разбира непринудената реч. За сравнение: за да проговори чужденец на английски, са нужни 10 пъти повече уроци, отколкото за есперанто, а на немски - 2000 часа.

Данните за броя на хората, овладели изкуствения език, непрекъснато се променят. Но обикновено варират около числото 2 милиона, което класира общуващите на есперанто в непосредствена близост до ползващите литовски и иврит. Най-много последователи на лингвистичната алтернатива на Людвик Заменхоф има в Европейския съюз, но също така и в някои африкански страни, Бразилия, Иран и Япония. Трудно обаче ще откриете есперантист в арабските държави.

Творението на Д-р Надяващ се оставя забележима следа и в масовата култура. Прочутият  американски писател на научна фантастика Хари Максуел Харисън не само перфектно владее езика, но и непрекъснато го пропагандира в книгите си. В романите му есперанто е основната устна и писмена граматика в цяла Галактика.

Радиопредавания, водени на изкуствено създадената реч, има в Бразилия, Китай и дори във Ватикана. На универсалния език са заснети няколко филма (Gerda malaperis и La Patro). Не са рядкост и групите, пеещи изцяло на есперанто (като например финландските рокаджии от Dolchamar). Преведени са и безброй книги.

Самият Заменхоф не крие, че има големи очаквания от творението си. Още като дете, наблюдавайки безброй сблъсъци между близки и приятели от други националности, той е сигурен: конфликтите са породени от факта, че хората говорят и пишат на различни езици. Есперанто се замисля и за да се превърне в манифест на мира. А също така да послужи за мост между хората, които да намерят пътя един към друг именно благодарение на общуването.