Напразни блянове

Дали някой столичанин вярва, че има шанс да плаща справедливи сметки за вода? Храни ли надежда българинът, че фактурите му за потребена електроенергия ще показват просто и ясно колко ток е потребил? Има въжделения, че консумацията му на топла вода и парно ще отговаря с точност на записаното в честитките, които получава в края на месеца? Едва ли. Българинът вече е песимист. Не разчита на острите Фандъкови възражения срещу намерението на "Софийска вода" да вдигне цената на водата, на обещанията за поевтиняване на тока, на работните групи, които мъдрят начини за реален отчет на консумираната топлоенергия. Вярва само, че зимата си отива, а с нея - и парното, и ще има няколко месеца почивка.
Но се пита дали мерките за подобряване работата на "Топлофикация-София", предлагани от Столичната община, уж в негова полза, ще му помогнат. Или просто ще го скарат със съседите. Чуди се и дали, ако при следващия студен сезон се сложи предлаганият от общината изкуствен таван на дела на сградната инсталация, това няма да доведе до преразпределение на енергия от тези, които не ползват отопление, към онези, които ползват. Или това е просто начин препирните с "Топлофикация" да се препозиционират в препирни между обитателите на блока. Трудно е да се повярва и че предлаганите идеи за монтаж на допълнителни уреди в абонатните станции няма да донесат само допълнителни разходи.
Вярно е, не е лесно да се правят предложения за решаване на проблеми, когато си затънал до уши и под напора на гневната улица. Но също така е вярно, че не е трябвало да чакаш да се стигне до напечена ситуация, от която трябва да излизаш на пожар. Огнеопасната обстановка не е удобна за практични преценки. А само за поемане на непреценени рискове с най-възможна жертва обикновеният потребител.