Нарисувай ми една овца...

Един от най-тежко пострадалите сектори на родната икономика в годините на прехода е животновъдството. За това помогна изключително последователната политика на геноцид на не едно и две правителства. Животновъдите у нас работят в особено трудни условия, а доходите им не са сред завидните в страната. Близо 40 хил. малки стопанства са изправени пред последния даден им от Европата шанс да покрият хигиенните изисквания и да станат първа категория или да загинат. Това е трудно, дори невъзможно за тях - ако беше лесно, досега щяха да го направят. Ала нямат пари и подкрепа от държавата. Да не забравяме и че нашите животновъди имат право да получават само част от субсидиите, които вземат европейските им, да ги наречем, колеги, които са залели цяла Европа с евтина продукция.
Една от животновъдните асоциации вчера припомни стряскаща и същевременно изключително показателна статистика за развитието на сектора през годините. Спрямо 80-те години на миналия век отглежданите у нас овце са намалели 13 пъти. През 1936 г. в България е имало 7,6 млн. овце при население от 5 млн. души. През 80-те години на миналия век официално регистрираните овце са били вече 11 млн., но реалният им брой е достигал 13 млн. В момента обаче статистиката е плачевна, защото броят на овцете в България е толкова намалял, че те са под 1 млн. при 7 млн. души население. Подобна статистика може да се извади и за други селскостопански животни у нас.
Мисля, че няма да бъде преувеличено, ако кажем, че животновъдството ни буквално загива. Основната причина е калпавата държавна политика, както и липсата на достатъчно пари, което принуди не малка част от животновъдите да вземат кредити. С тия кредити те затънаха, а други пък фалираха и изклаха животните. И си ядем сирене, приготвено от чуждо сухо мляко, и колбаси от вносно месо. Така стимулираме вносната икономика. Скоро ще ни остане само "Малкият принц" с неговото тъжно: "Нарисувай ми една овца..."