Не очаквайте детето да не плаче

С наближаването на новата учебна година на дневен ред идва и въпросът за подготовката и приспособяването на най-малките в яслите и в детските градини.  
"Практиката ми показва, че малко по-лесно се адаптират децата към ясла и градина, когато са тръгнали преди 2-годишна възраст. За да има плавен преход, родителите да се подготвят за събитието седмици, дори месеци по-рано. За целта детето трябва да бъде поверявано от време на време на човек, различен от мама - може да бъде татко, баба или дядо", каза за ДУМА Мила Томова-Прусийска, експерт по ранно детско развитие. По нейните думи голям шок би било, ако детето изведнъж бъде дадено в детско заведение на хора, които дори и мама не познава достатъчно добре.
Помага за адаптацията също родителите да проверят какъв е дневният режим в детската градина и да го напаснат вкъщи относно часове за сън, хранене и игра. Например, детето да става към 7,30 ч., да закусва към 8,30 ч., да хапва плод към 10 ч., да обядва към 12,30 ч., да ляга за следобеден сън към 13,30 ч. - с цел да се доближат часовете, които са в градината. Така детето ще познава последователността от действия през деня и ще му е спокойно. Друго, което помага, особено след 3-годишна възраст - най-малките да пробват да се хранят и да се преобличат сами. Ще го правят много бавно, но оставете си 15 минути отгоре, в които децата да се упражняват, разбира се, може да помагате, докато се справят, съветва родителите Прусийска.  
Не очаквайте детето ви да не плаче въобще. Това е част от хода на стандартната адаптация. Плачът е начин да се отърсим от стреса. Да изкараме напрежението навън. Фактът, че детето плаче на входа на детската градина, рядко означава, че има проблем вътре, зад стените й. За да разберете дали наистина има проблем, трябва да наблюдавате дали детето се храни, дали ходи нормално до тоалетна и дали спи нощно време, без някакви тревоги. Важно е колко бързо се успокоява, след като мама си тръгне. Ако се успокоява за 5-10 минути или по-малко, то сутрешният плач е етап на порастването и трябва да се преодолее. Това, че детето страда за мама и тя за него, е съвсем нормален процес, който помага в социално-емоционален план то да порасне, отбелязва експертът. По думите й, първият ден детето може да остане само до обяд. Майката може да му каже: "Виждам, че ти е тъжно и знам, че е по-хубаво, като сме си заедно вкъщи. Днес ще дойда на обяд, пък утре вече ще може да останеш..." Хубаво е да обясните кога ще го вземете, не с точни часове, а с последователност от действия. Ако е само до обяд, примерно - "мама ще дойде, като закусиш, поиграеш, после хапнеш плод, пак поиграеш и ядеш супичка, и вече можеш да очакваш". Не бива да обещавате, че първи ще го вземете, понеже не се знае колко други родители са обещали същото. Тогава става проблем, защото излиза, че не си спазвате обещанието, допълва експертът.  

Добре ли е в началото майката да остава заедно с детето си в детската градина, докато то свикне и плавно се адаптира с новата обстановка? Това е практика, която наблюдаваме в европейски страни като Германия, например.
Честно казано, не съм привърженик на този подход - посочва Прусийска, която е основателка и директорка на двуезиковата школа Къща на децата "Мила Монтесори" в Плевен. По думите й, вече 7 години са си създали своя система за плавна адаптация, която работи почти безотказно. Детето да разбере какво е това детска градина. Какви са хората там и въобще средата? Голяма част от детските заведения имат дни на отворените врати. Възползвайте се от тях или просто се обадете на директора и попитайте дали можете заедно с детето да посетите детската градина. Така то ще може предварително да разгледа, да усети атмосферата. Тогава и родителите са по-спокойни, като се запознаят с педагогическия персонал и видят помещенията.

За и против следобедното спане

В Западна и Северна Европа следобедният сън в детските градини не е задължителен, особено за деца над 3-4-годишна възраст, камо ли в предучилищна възраст. Спането е изцяло по желание. Залага се на индивидуалните нужди на детето и на концепцията за "тихо време" вместо принудителен сън. Тези, които не спят, разглеждат книжки, рисуват или играят тихо на килима. Как е у нас?    
"Следобедният сън е едно от нещата, за които европейските държави могат да вземат пример от нас. Тук доста по-рядко съм виждала деца, които нямат нужда от обедния сън в градината. Фактор дали едно дете има или няма нужда от следобедния сън, независимо на каква възраст е, да се гледа дали следобедно време детето е спокойно или изнервено, сприхаво, дали се храни добре и дали си ляга вечер навреме. Ако малчуганът е бодър, игрив, свеж и заспива в нормален час, защото понякога преуморените също трудно заспиват, действително няма нужда от този сън. Проблем е, че трябва да има поне двама учители на смяна, за да може някой да се ангажира с будните, а това невинаги е възможно. Има и деца, които си спят следобед, а вечерта не могат да заспят до 11-12 ч. Тогава също е добре да се сподели и обсъди с колектива и тях да ги будят по-рано. Често пъти, когато едно не спи или му е позволено да не спи, другите гледат от него и казват: "На мен също не ми се спи и няма да спя." А реално имат нужда от този сън", посочва Прусийска. Според нея в крайна сметка е добре да се гледа общото благосъстояние за конкретното дете. Да се внимава при кои мъници е по-здравословно да не спят и за кои е по-добре да се настоява да спят, защото си личи, че нервната им система се пренатоварва. "И ние сме имали деца, които още на 3 години нямат нужда от сън и се съобразяваме с това. Даже и в момента имаме неспящи!" - подчертава експертът.

На 6 или на 7 да тръгват на училище?

Имали сме случаи, в които малкият в академичен аспект върви напред и няма проблеми да се справи с учебния материал в първи клас, но социално-емоционално си е още детенце. Има нужда от игрите и от по-детските неща, от по-освободения режим, който е в детските градини в сравнение с училището. Това е по-ключовият фактор, който препоръчвам. Ако виждате, че детето ви има още нужда от повече игри, не му се стои на едно място - да чете, да учи и да пише, не бързайте да му отнемате последната година от градината! Ще му е много по-трудно с адаптацията в училището, детето чисто психо-емоционално не е готово за учебния процес. Нуждае се да узрее с нормалния етап на растежа, който е след 7-годишна възраст! Други пък не искат вече да ходят на градина, защото там игрите са им бебешки. Не трябва да вярваме сляпо на детето. Хубаво е винаги да се допитваме с учителите, които имат пряко наблюдение върху развитието на малчугана относно това дали е готов за училище, допълва в заключение експертът по ранно детско развитие.